Полска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полската азбука

Полската азбука се основава на латиницата. Тя се състои от 32 самостоятелни букви. За присъщите особености на езика са използвани диакритически знаци, добавени към някои от стандартните латински букви. В езика също така се използват и следните буквосъчетания, които не притежават статут на самостоятелни знаци: 7 диграфа (CH, CZ, DZ, DŹ, DŻ, RZ, SZ), 3 триграфа (ŹDŹ, ŹDZ, ŻDŻ) и 1 тетраграф (SZCZ).

Полска азбука
Главни букви A Ą B C Ć D E Ę F G H I J K L Ł M N Ń O Ó P R S Ś T U W Y Z Ź Ż
Малки букви a ą b c ć d e ę f g h i j k l ł m n ń o ó p r s ś t u w y z ź ż

Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Q, V и X се използват единствено за правилното изписване на думи или имена от чуждестранен произход, които не са полонизирани.

Транслитерация[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]