Кърт Вонегът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кърт Вонегът
американски писател
Kurt-Vonnegut-US-Army-portrait.jpg
Роден: 11 ноември 1922 г.
Индианаполис, Съединени американски щати
Починал: 11 април 2007 г.
(на 84 г.)
Ню Йорк, Съединени американски щати

Кърт Вонегът (също Курт Вонегът, Курт Вонигът) (пълно име: Кърт Вонегът младши, на английски: Kurt Vonnegut, Junior ) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство.

Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 19411943 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица 5. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди (Schenectady), Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик (General Electric).

През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

Творчески похвати[редактиране | edit source]

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си (пример: Закуска за шампиони). Езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето (виж: Кланица 5), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Фантастични сюжети[редактиране | edit source]

Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Най-често изполвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своебразна критика на индустриалното и технократско общество — някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.

Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма. Друга техника от този вид е съчетаването на сюжетната линия на романа с кратките фантастични разкази на писателя Килгор Траут.

Повтарящи се герои[редактиране | edit source]

Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа, при което редовните читатели биха могли да откриват във всеки следващ роман неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.

По-известни повтарящи се герои на Вонегът са:

  • писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; публикуват разказите му като пълнеж в порнографски списания.
  • милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут.
  • художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.

Социални и политически утопии[редактиране | edit source]

Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.

Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.

Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа Никога вече самота обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В Галапагос хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.

Творческа кариера[редактиране | edit source]

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

Сборници с разкази[редактиране | edit source]

Есета[редактиране | edit source]

Пиеси[редактиране | edit source]

Филмови адаптации[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. 25399 Vonnegut (1999 VN20). // Jet Propulsion Labratory: California Institute of Technology. Посетен на 2007-04-12.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за