Уве Бергер

Уве Бергер
Uwe Berger
	Уве Бергер Uwe Berger
Роден	29 септември 1928 г. Ешвеге, Хесен, Германия
Починал	16 февруари 2014 г. (85 г.) Берлин, Германия
Националност	Германия
Жанр	стихотворение, роман, новела, есе
Награди	„Хайнрих Хайне“ (1968)
Подпис
	Уве Бергер в Общомедия

Уве Бергер (на немски: Uwe Berger) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Уве Бергер е роден в Ешвеге в семейството на банков директор.

Още ученик, в края на Втората световна война, Бергер е призован да служи в противовъздушната отбрана на Берлин, а после и като младши военноморски офицер в Дания. След завръщането си в Германия следва германистика и изкуствознание в Хумболтовия университет в Берлин.

Уве Бергер започва литературния си път с абстрактни творби, но с време се утвърждава като поет на „новия живот“, който изобразява в различни стихотворни жанрове: от автобиографичната балада и философския сонет до гражданската поезия и интимно-лиричните импресии. Като познавач на класическата и съвременната немска поезия Бергер подготвя и издава съчиненията на Конрад Фердинанд Майер, Йоханес Р. Бехер и др., а така също (заедно с Гюнтер Дайке) обширната антология „Немска христоматия“ (1963), в която са събрани образци на немската лирика от ранните минезингери до Йоханес Р. Бехер, Георг Маурер и новите западногермански поети.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

В стихосбирките си „Бодилът в теб“ (1958), „Сърцето на Земята“ (1960), „Земя по пладне“ (1965), „Лица“ (1968), „Образи на превъплъщението“ (1971), „Кремък“ (1974), „Усмивка в полет“ (1975), както и в цикъла „Мечта на пътищата“, Уве Бергер представя дните на своето поколение в историческа перспектива и в духовна приемственост. Той е автор и на проникновена любовна поезия, включена в стихосбирките „Тихи думи“ (1978), „Излизане от тишината“ (1982), „Това отражение в очите ти“ (1985), „Мечтата на Орфей. Любовна лирика 1949-1984“ (1988), „Дъх“ ^[1] (2003).

Поетът много пътува и през 1978 г. посещава България. Художествен резултат от опознаването на множество страни и народи са стихосбирките му „Пространства“ (2004) и „Проходими думи“ (2006).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Уве Бергер е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1968) и „Националната награда на ГДР“ (1972).