Ким Чен Ир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ким Чен Ир
Ким Чен Ир
Мандат
8 юли 1994 г. – 17 декември 2011 г.
Предшественик Ким Ир Сен
Наследник Ким Чен Ун
генерален секретар на Корейската работническа партия
Мандат
8 октомври 1997 г. – 17 декември 2011 г.
Предшественик Ким Ир Сен
Наследник Ким Чен Ун
върховен главнокомандващ на Корейската народна армия
Мандат
24 декември 1991 г. – 17 декември 2011 г.
Предшественик Ким Ир Сен
Наследник Ким Чен Ун
Роден 16 февруари 1941 г.
Вятское, СССР
Починал 17 декември 2011 г. (на 70 г.)
Погребан в Мемориален дворец Кумсусан
Националност Кореец
Религия Атеизъм
Деца Ким Сул-Сонг, Ким Джонг-Нам, Ким Джонг-Чул, Ким Чен Ун, Ким Йо-Джонг
Полит. партия Корейска работническа партия
Университет Университет Ким Ир Сен
Подпис Kim Jong-il Signature.png
Военна служба
Години на служба 19912011
Преданост Корейска народна армия
Военно звание Генералисимус

Ким Чен Ир (на чосонгъл: 김정일) е бивш генерален секретар на Корейската работническа партия и върховен ръководител (официален титул)[1] на Корейската народнодемократична република.

Бивш върховен главнокомандващ на Корейската народна армия, четвъртата най-голяма войска в света. Ким Чен Ир наследява баща си Ким Ир Сен като ръководител на КНДР след смъртта на последния през 1994 година. В страната си той често е наричан "Любимият ръководител".[2] Ким Чен Ир умира от инфаркт на 17 декември 2011, а смъртта му е обявена от държавните медии два дни по-късно.[3] Посмъртно е удостоен със званието генералисимус.

Биография[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Според съветските архиви, Ким Чен Ир е роден през 1941 година във Вятское, Хабаровски край,[4] носейки русифицираното име Юри Ирсенович Ким. Там баща му Ким Ир Сен е бил командир на 1-ви батальон от 88-ма съветска бригада, съставена от китайци и корейци. Майка му е Ким Чен Сук. Официалната версия на севернокорейската историография е по-различна, и посочва връх Пектусан за негово родно място. Има и разлика в датите — според съветските и повечето чужди историци Ким Чен Ир се ражда на 16 февруари 1941, а според севернокорейските — на същата дата, но година по-късно. В официалната му биография пише, че след раждането му на връх Пектусан се появила двойна дъга, а на небето изгряла ярка звезда.[2]

Непосредствено след края на Втората световна война и освобождението на Корея от японска окупация, семейството му се завръща на полуострова, настанявайки се в бивше имение на японски офицер в град Сонбон. Там през 1948 година се удавя брат му, "Шура" (руски прякор) Ким. Година по-късно по време на раждане умира и майка му.[5]

Образование[редактиране | edit source]

Ким посещава 4-то основно училище и после 1-во средно училище в Пхенян, завършвайки средното си образование около 1960.[6] Някои чужди историци отхвърлят това твърдение и считат, че е завършил поне началното си образование в Китай, за да е в безопасност от военните действия по време на Корейската война.[7] Отрано проявява интерес към политиката, присъединява се към т.нар. Детски съюз, а после и към Младежката демократическа лига (МДЛ), където участва в кръжоци по изучаване на марксистка литература.[8] През септември 1957 става заместник-председател на МДЛ за своята гимназия. Освен това е проявявал интерес и към земеделието, музиката и механиката. В работилниците на часовете по трудово обучение активно поправя двигатели на камиони и електромотори.

Висшето си образование започва през 1960 година, постъпвайки в университета Ким Ир Сен. Завършва политическа икономия на марксизма през 1964, паралелно с това изучавайки философия и военни науки. Научава английски в университета на Малта през 1970-те години.[9]

Политическа кариера преди 1994[редактиране | edit source]

Присъединява се към Корейската работническа партия през 1961 година и започва бързо да се издига в редиците ѝ. По това време напрежението между Китай и СССР е вече неимоверно нарастнало. КРП, все още вярна на марксист-ленинистката идеология, провежда чистка срещу "ревизионистите", които биват обвинени в неподчинение на заповедите на Ким Ир Сен и "разводяване" на революционната линия с конфуциански феодализъм.[10] Ким Чен Ир започва активно да се занимава с поддържане на идеологическата цялост на партията и прокарването на идеологията в медиите и културата на страната.[11]

В края на 1960-те насочва вниманието си към армията и започва да свива бюрокрацията в тази сфера, която според него отслабва контрола на партията върху военните. Основното притеснение идва от навика на чиновниците да преиначават заповедите от централните институции в своя полза. Занимава се също така с отдела по пропаганда и агитация и акцентира върху развитието на филмовото изкуство. Като част от мерките за елиминиране на бюрократичните спънки в държавния апарат и едновременно с това подсилване на агитацията, Ким задължава всички чиновници да работят на място с подчинените си за определен брой дни от месеца.[12] През февруари 1974 бива избран за политкомисар в политбюро на ЦК на КРП, и същата година инициира кампанията за т.нар. Три революции. Тя се състои от изпращане на специализирани партийни екипи, които дават кратки технически, политически и научни лекции на работниците в предприятията из страната, както и в селските стопанства. Малко след това движение са сформирани и "ударни бригади" от учени, които имат за цел да ускорят научно-техническото развитие в страната.

Взема участие и ръководи инициативи за обединение на Корея. В средата на 1980-те години вече е водеща фигура в КРП и въоръжените сили, и започва да се изгражда култ около личността му. Ким Чен Ир вече е най-влиятелният човек в страната след баща си. Според избягалия от КНДР член на КРП Хван Чжан-йоп, държавният апарат под управлението на Ким Чен Ир става още по-автократичен. Докато Ким Ир Сен е приемал съвети и дори критика от подчинените си, младият Ким още в първите си години на ръководство е бил безкомпромисен и е изразявал силно желание да дирижира дори най-малките детайли от държавната политика. Според Хван той дори определя размера на жилищата за партийни членове и какви подаръци могат да получават те.[13] През 1983 в Рангун, Мианмар избухва бомба по време на посещение на висши южнокорейски официални лица. Атентатът е бил насочен срещу тях, а заловеният атентатор признава, че е бил инструктиран лично от Ким Чен Ир да извърши операцията.[14] В друг атентат през 1987 година севернокорейски агенти взривяват пътнически самолет на Кориън Еър, при който загиват всички 115 пътници на борда.[15]

През 1992 за пръв и единствен път е чут гласът на Ким Чен Ир. По време на парада по случай 60-годишнината от създаването на Корейската народна армия, той се приближава до микрофона и извиква "Слава на героичните войници от народната армия !".

Управление[редактиране | edit source]

Икономическа политика[редактиране | edit source]

Външна политика[редактиране | edit source]

Проблеми със здравето[редактиране | edit source]

Наследник[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ansa.it. // Ansa.it, 2009-09-28. Посетен на 2010-03-11.
  2. а б Biography of the Dear Leader Kim Jong Il. // Korea-dpr.com. Посетен на 5 December 2008.
  3. Почина Ким Чен Ир, днес.бг, 19 декември 2011
  4. "Profile: Kim Jong-Il" BBC News. Ed. Steve Herrmann. 9 October 2006. Retrieved 17 December 2007.
  5. "The Kims' North Korea", Asia Times, 4 June 2005.
  6. Kim Hyun Sik, "THE SECRET HISTORY of KIM JONG IL", Foreign Policy, 1 септември 2008, бр. 168, стр.44
  7. Martin, Bradley K. (2004). Under the Loving Care of the Fatherly Leader, New York: St. Martin's Press. ISBN 0-312-32221-6
  8. Kim Jong Il - Short Biography. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 4.
  9. Calleja, Stephen. 1982 Labour government “secret” agreement with North Korea - ‘Times change’ – Alex Sceberras Trigona. // The Malta Independent. 7 February 2010. Посетен на 15 September 2010.
  10. Mansourov, Alexandre. Korean Monarch Kim Jong Il: Technocrat Ruler of the Hermit Kingdom Facing the Challenge of Modernity, Asia-Pacific Center for Security Studies
  11. Kim Jong Il - Short Biography. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 18–23
  12. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 35
  13. Testimony of Hwang Jang-yop. //
  14. "Fake ashes, very real North Korean sanctions", Asia Times Online, 16 December 2004.
  15. "North Korea: Nuclear Standoff", The Online NewsHour, PBS, 19 October 2006.