Протокол от Киото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ратифициране на Протокола от Киото през юни 2009 г.,
Зелено = Държави, подписали и ратифицирали протокола.
Жълто = Държави, подписали протокола и очакващи ратификация
Червено = Държави, подписали протокола без намерение да го ратифицират на този етап.
Сиво = Държави без позиция по въпроса.

Протоколът от Киото е международен документ, приет в Киото, Япония, през декември 1997 г. в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Този документ е международно споразумение за контрол над глобалното затопляне, ангажиращо подписалите го държави да намалят своите емисии от парникови газове.

Влизане в сила[редактиране | edit source]

Член 25 от Протокола гласи:

Този протокол влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която не по-малко от 55 страни по конвенцията, включващи страни от приложение I, които са допринесли общо за най-малко 55 процента от общите емисии на въглероден диоксид през 1990 г., депозират своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

Протокол от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (PDF)

Това става факт на 16 февруари на 2005 г., след ратификацията му от Руската федерация на 18 ноември 2004 г., постигната с поетия от Европейския съюз ангажимент към Русия за финансиране на индустриалното ѝ преструктуриране и модернизация на съоръженията, по-специално в петролодобивната промишленост.

Детайли по споразумението[редактиране | edit source]

Въглеродни емисии по региони в периода 1800-2000 г.

В Протокола от Киото е визирано намаляването на общо девет вида газови емисии (от типовете CO2, CH4, N2O и три вида флуорирани промишлени газове: HFC (хидрофлуоровъглеводороди), PFC (перфлуоровъглероди) и SF6, които провокират глобалното затопляне. Същинската цел е в периода 1 януари 2008 — 31 декември 2012 да бъде снижено изхвърлянето в атмосферата на тези емисии с 5.2 % в сравнение с нивото от 1990 г. Тези 5.2 % намаление се разглеждат на глобално ниво: тоест не всяка ратифицирала Протокола държава трябва да намали с толкова изхвърлянето на тези газови емисии, но всяка държава има определен процент от емисии, които трябва да намали.

Протоколът от Киото става и първото глобално споразумение за опазване на околната среда, основано на пазарен принцип за регулиране, изразяващ се в международна търговия с квоти за вредни емисии.

Количествени задължения[редактиране | edit source]

Държавите от Приложение В на Протокола поемат количествени задължения за намаляване или ограничаване на емисиите вредни газове. Основните задължения са поети от развитите индустриално държави, например:

  • Еропейският съюз трябва да съкрати емисиите с 8 %.
  • Япония и Канада — с 6 %.
  • Русия и Украйна трябва да запазят средногодишните стойности в периода 2008—2012 г. на нивата от 1990 г.
  • Развиващите се страни, включително Китай и Индия, не поемат задължения.
  • Като държава, ратифицирала този протокол, България се задължава да намали количеството вредни емисии с 8 %.

Освен изпълнението на договореностите по лимитиране на вредните емисии от газове, Протоколът от Киото предвижда и проучването, стимулирането, развитието и разширяването на технологии за намаляване емисиите на въглероден диоксид, както и използването на нови и възобновяеми форми на енергия и въвеждането на екологично съобразни технологии.

Гъвкави механизми[редактиране | edit source]

В Протокола от Киото са предвидени и т. нар. „гъвкави механизми“ за ограничаване на вредните емисии, разработени на седмата конференция на държавите, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК), проведена в Маракеш през 2001 г. и са приети на първата среща на държавите от Протокола от Киото в края на 2005 г. Тези механизми се изразяват в следното:

  • Търговия с квоти за вредни емисии, при която държавата или стопански организации на нейна територия могат да продават или купуват квоти за отделянето на парникови газове от националните, регионалните или международните пазари (чл. 17 от Протокола).
  • Механизми за чисто развитие — проекти, при които развиващите се държави получават инвестиции за строежа на нови мощности за сметка на стари. Осъществяват се на територията на държава от РКОНИК, невлизаща в Приложение А (визиращо развитите държави) на Протокола, като финансирането е напълно или частично за сметка на държавите, влизащи в Приложение А (чл. 12 от Протокола).
  • Съвместно изпълнение — проекти за намаляване на изхвърлянето на парникови газове, които се изпълняват на територията на държава от Приложение А за сметка на друга държава от Приложение А (чл. 6). Това дава възможност на развитите държави, които не могат да намалят собствените си емисии на парникови газове, да инвестират в икономиките на страни в преход, получавайки дял от намалените емисии.

По-важни срещи след Киото[редактиране | edit source]

Монреал 2005 (COP-11/MOP-1)[редактиране | edit source]

Първата среща на страните от Протокола от Киото (MOP-1, на английски: Meeting of the Parties — Среща на страните) се състои от 28 ноември до 9 декември 2005 г. в Монреал, провеждайки се едновременно с 11-а конференция на РКОНИК (COP-11, англ. Conference of Parties). На нея е създадена специална работна група за подготвяне на допълнителни ангажименти за държавите от Приложение А след 2012 г.

Бали 2007 (COP 13/MOP 3)[редактиране | edit source]

На третата среща, проведена от 3 до 15 декември 2007 г. в Нуса Дуа (Бали, Индонезия) е създадена т. нар. „Специална работна група за дългосрочни съвместни действия по силата на Конвенцията“ (Ad Hoc Working Group on Long-term Cooperative Action under the Convention, AWG-LCA) като нов помощен орган за провеждане на преговори, насочени към спешно подобряване на прилагането на Конвенцията до и след 2012 година. Приета е и така наречената „Пътна карта от Бали“ (the Bali Road Map), включваща т. нар. „План за действие от Бали“ (Bali Action Plan), който предвижда нов процес на преговори, които трябва да завършат в Копенхаген през месец декември 2009 г.

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]