Бона Сфорца
| Бона Сфорца | ||
|---|---|---|
| кралица на Полша | ||
2.jpg) |
||
| Съпруга на | Сигизмунд I | |
| Други титли | херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим |
|
| Родена | 2 февруари 1494 г. | |
| Вигевано, Италия | ||
| Починала | 19 ноември 1557 г. | |
| Бари, Италия | ||
| Династия | Сфорца | |
| Баща | Джан Галеацо Сфорца | |
| Майка | Изабела Арагонска | |
 |
||
Бона Сфорца (2 февруари 1494 - 19 ноември 1557 г.) е херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим и кралица на Полша, втора съпруга на полския крал Сигизмунд I.
Биография [редактиране]
Бона Сфорца е родена на 2 февруари 1494 г. във Вигевано, Италия. Тя е дъщеря на Джан Галеацо Сфорца, херцог на Милано, и неаполитанската принцеса Изабела Арагонска, от която Бона Сфорца наследява титлите херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим. Бона е и племенница на Бианка Мария Сфорца, императрица на Свещената Римска Империя.
През 1518 г. Бона Сфорца се омъжва за овдовелия полския крал Сигизмунд I. Двамата имат шест деца:
- Изабела (18 януари 1519 - 15 септември 1559 г.), която става кралица на Унгария чрез брака си с крал Ян Заплски.
- Сигизмунд Август (1 август 1520 - 7юли 1572 г.), бъдещият крал на Полша и Велик херцог на Литовското княжество
- София (13 юли 1522 - 28май 1575 г.), херцогиня на Брауншвайг-Люнебург.
- Анна (18 октомври 1523 - 9 септември 1596 г.), избрана за кралица на Полша и велика херцогиня на Литовското княжество
- Катерина (1 ноември 1526 - 16 септември 1583 г.), кралица на Швеция и велика херцогиня на Финландия, съпруга на Йохан III, крал на Швеция.
- Войчих Олбрахт (1527, мъртвороден).
Бона Сфорца се отличава с голямата си красота и енергия. Още приживе на Сигизмунд I тя започва да упражнява силно влияние в управлението на Полското кралство, но поради своето високомерие и чужди маниери успява да отблъсне от себе си голяма част от полското дворянство. Като кралица на Полша Бона Сфорца е известна и с покровителство си над ренесансовото изкуство, което благодарение на нея, започва да прониква силно в Полско-Литовската общност.
След смъртта на Сигизмунд I, новият крал Сигизмунд Август е принуден да се бори срещу силното влияние на амбициозната си майка. Бона Сфорца има план чрез династическите бракове на децата си да обедини под своя власт почти цяла Католическа Европа. В плановете ѝ обаче не е включен вторият брак на Сигизмунд Август с литовската принцеса Барбара Радзвил. Поради това Бона Сфорца застава начело на католическата опозиция в Полша срещу брака на краля с литовската калвинистка. Това е причината Бона Сфорца да бъде подозирана в отравянето на Барбара Радзвил, която умира през 1551 г. малко след като е коронована за кралица на Полша.
След разрастването на конфликта със сина ѝ Бона Сфорца започва да се чувства несигурна в Полша и пожелава да се завърне в родните си имения в Италия. Страхувайки се, че при заминаването си в Италия майка му ще разпилее огромното си състояние и ще разпродаде обширните си поземлени имения в Полша и Литва, Сигизмунд Август ѝ забранява да напуска страната. През 1556 г. Бона Сфорца успява да напусне Полша след като публично се отрича от собствеността над имотите си в кралството. Тя обаче отнася със себе си огромно парично състояние, възлизащо на над 420 000 дуката, които по-късно дава назаем на испанския крал, Фелипе II.
След като напуска Полша, Бона Сфорца се установява в родовото си имение в Бари, Италия. Там тя умира на 19 ноември 1557 г., отровена от секретаря си Джан Лоренцо Папакода. Зад убийството ѝ стои испанският крал, който не иска да изплати огромния си дълг към Бона Сфорца. След нейната смърт Полша напразно се опитва да си върне парите ѝ от крал Фелипе II.
Галерия [редактиране]
-
Бона Сфорца като вдовица
-
Градините на кралица Бона в замъка Вавел
-
Замъкът в Бари, в койтоумира Бона Сфорца
Генеалогия [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bona Sforza“ и страницата „Бона Сфорца“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |
