Ярослав Ивашкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ярослав Ивашкевич
полски писател
Ярослав Ивашкевич 
Роден: 20 февруари 1894
Калник, Киев, Украйна
Починал: 2 март 1980
Варшава, Полша

Ярослав Ивашкевич (на полски: Jarosław Iwaszkiewicz) (20 февруари 1894 - 2 март 1980) - полски писател, белетрист, поет, драматург, есеист, преводач. Носител на Ленинска награда за мир (1970) и на Държавна награда на СССР (1952, 1954, 1963 г.).

Биография[редактиране | edit source]

Ярослав Ивашкевич е роден в село Калник, близо до Киев. Учил е в Юридическия факултет на Киевския университет и в Киевската консерватория. Литературният му дебют е през 1915 г. През октомври 1918 г. се премества във Варшава. През този период той се увлича по творчесвото на Фридрих Ницше, Артюр Рембо и Оскар Уайлд. В творбите му преобладават морално-психологични и етични проблеми. Автор е на разкази, новели, романи, сборници със стихотворения, драми и биографии на композитори.

Творчество[редактиране | edit source]

  • "Госпожиците от Вилко" - 1933 г.
  • "Брезова горичка" - 1933 г.
  • "Лято 1932" - стихотворения - 1933 г.
  • "Червените щитове" - повест - 1934 г.
  • "Фредерик Шопен"- 1938 г.
  • "Маскарад" - драма - 1938 г.
  • "Нова любов и други разкази" - 1946 г.
  • "Италиански новели" - 1947 г.
  • "Срещи с Шимановски" - 1947 г.
  • "Йохан Себастиан Бах" - 1951 г.
  • "Тъмни пътеки" - стихотворения - 1957 г.
  • "Любовниците от Марона" - повест - 1961 г.
  • "Слава и чест" - роман - 1956-62 г.
  • "За кучетата, котките и дяволите" - разкази - 1968 г.
  • "Музикални новели" - 1971 г.
  • "Градини" - три новели - 1974 г.
  • "Писма до Фелиция" - 1979 г.
  • "Билек" - новела - 1980 г.

Връзки[редактиране | edit source]