Ищван Холош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ищван Холош
Hollós István
унгарски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал
2 февруари 1957 г. (84 г.)
Будапеща, Унгария

Националност Унгария
Учил вБудапещенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приЗигмунд Фройд, Пол Федерн
Семейство
Други родниниЕдит Дьомрьои (племенница)

Ищван Холош (на унгарски: Hollós István) е унгарски лекар, психиатър и психоаналитик, един от основателите на Унгарското психоаналитично общество (под името Психоаналитично общество на Будапеща).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1872 година в Будапеща, Австро-Унгария, в семейството на еврейски шивач. Първоначално учи медицина в Кралското училище в Будапеща. Около 1900 г. се запознава с Шандор Ференци и заедно с него участва в основаването на Психоаналитичната асоциация на Будапеща през 1913. Започва да работи като аналитик, като след това преминава кратка анализа при Фройд през 1918 г. Тази анализа е последвана от контролна анализа с Пол Федерн във Виена. В периода 1933 – 1939 Ищван Холош е президент на Унгарското психоаналитично общество.

Работи като директор на клиниката „Липотмецо“, известна още като „Жълтата къща“. Превежда редица книги на Фройд като „Тълкуване на сънищата“ през 1917 г., но публикувана през 1934 – 1935 от Сомлоин. След това "„Аз и То, с помощта на Геза Дук през 1937 г.

Измъква се от нацистите през 1944 г. с помощта на шведския дипломат Раоул Валенберг.

Умира на 2 февруари 1957 година в Будапеща на 85-годишна възраст.

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hollós, István. (1914). Egy versmondo betegröl. Nyugat, 8, p. 333 – 340.
  • Hollós, István. (1919). Die Phasen des Selbstbewusstseinsaktes. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 5, p. 93 – 101.
  • Hollós, István. (1927). Mes adieuxà la Maison jaune. Le Coq-Héron, 100, 1986.
  • Hollós, István. (1933). Psychopathologie alltäglicher telepathischer Erscheinungen. Imago, 19, 529 – 546.

Източници[редактиране | редактиране на кода]