Артър Едингтън
| Артър Стенли Едингтън sir Arthur Stanley Eddington | |
| британски астрофизик | |
 | |
| Роден |
28 декември 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 ноември 1944 г.
Кеймбридж, Англия |
| Погребан | Великобритания |
| Националност | британец |
| Учил в | Тринити Колидж[1] Манчестърски университет „Виктория“[1] Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия |
| Работил в | Кеймбриджки университет (1912 – 1944) Гринуичка обсерватория (1906 – 1912) |
| Известен с | граница на Едингтън, експериментално потвърждение на ОТО |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Артър Стенли Едингтън в Общомедия | |
Артър Стенли Едингтън (на английски: sir Arthur Stanley Eddington) е английски астрофизик, професор в Кеймбриджкия университет и директор на обсерваторията в Кеймбридж в началото на 20 век.
В негова чест е наречена границата на Едингтън – теоретичната граница на звездната маса (около 120 слънчеви маси), при която звездата произвежда толкова много радиация, че сама изхвърля в пространството повърхностните си пластове.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
- През 1914 става член на Кралското научно дружество.
- От 1906 до 1913 работи в Гринуичката обсерватория.
- От 1913 е професор в Кеймбриджкия университет.
- От 1914 е директор на астрономическата обсерватория в Кеймбридж.
- През 1919 организира специална експедиция за експериментално потвърждение на отклонението на светлината от звездите от гравитационното поле на Слънцето, с което се потвърждава Общата теория на относителността).
- От 1921 до 1923 е президент на Кралското астрономическо дружество в Лондон.
- През 1924 създава теорията за белите джуджета.
- През 1924 е награден с медал „Катрин Брус“.
- През 1925 е избран за чуждестранен член-кореспондент на АН на СССР.
- През 1930 Артър Едингтън получава рицарско звание за научните си заслуги.
- През 1938 Избран е за президент на Международния астрономически съюз.
Експедицията от 1919 г.[редактиране | редактиране на кода]
Едингтън е един от първите учени, които осъзнават значението на специалната и общата теория на относителността на Айнщайн и публикува статии за тях във Великобритания по време, когато поддръжката на всичко германско се счита за предателство поради противоборството на двете страни в началото на 20 век. Той издейства финансирането на специална експедиция до Западна Африка с цел да докаже или отхвърли идеята на Айнщайн, че гравитационното поле на звездите въздейства на разпространението на светлината. За тази цел наблюдава звездното небе при пълно слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. и регистрира на фотографска плака отклонение на светлината на далечни звезди в гравитационното поле на Слънцето, предсказано от ОТО (вж. гравитационна леща).[2]
Кино[редактиране | редактиране на кода]
- Игрален филм „Айнщайн и Едингтън“ („Einstein and Eddington“) 2008 г. Режисьор: Филип Мартин
- Claus Bernet: Eddington, Arthur Stanley, in: BBKL, 32, 2011, 278 – 288:[неработеща препратка]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эддингтон, Артур Стэнли“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |