Политически спектър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Политическият спектър представлява съвременно разделение за удобство на политиката на лява и дясна.

Класически представи:

лява политика
- социално равенство
- грижа за хората в неравностойно положение
- революционни подходи за решаване на социални проблеми
- склонност към национализации и апроприации
- преекспониране социалните функции на държавата
- намесата на държавата преразпределя грубо и безогледно икономическите блага

дясна политика
- социална йерархия и неравенство на база квалификация, възможности и принос
- свободна конкуренция в условията на пазарна икономика
- частната собственост е свещена и неприкосновена
- икономиката е движещата сила за личен просперитет
- по-малко намеса на държавата в икономиката
- намесата на държавата, където я има, стимулира икономиката
- държавата осигурява образование, квалификации и инвестиции за просперитет на икономиката

[източник? (Поискан преди 40 дни)] Напоследък политическите анализатори и политиците разделят политиката на лява и дясна в политическия спектър. Често се използва идеята за центристка политика, обозначаваща средния път между двете крайни направления на дясното и лявото. Тази класификация е сравнително ново явление (не се използва от Аристотел или Хобс например) и датира от времето на Френската революция.[1] Прави се напоследък и едно разграничение между либерали и централисти, според което истинското противопоставяне е между централистите, според които държавата трябва да се намесва на пазара с тежест и другите, според които държавата трябва да има само остатъчна функция спрямо пазара.[2] Политически партии се делят на няколко основни вида - леви, центристки и десни. Към левите партии обикновено спадат анархистичните, социалистическите и комунистическите. Партията на зелените се състои обикновено от природозащитници. Християндемократическите, националистическите и консервативните партии обикновено се считат за десни. Съществуват и либерални партии. Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии,като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво.[3] Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в Италия, докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.[4] Сравнение между лява и дясна политика.

Леви Десни
повече намеса в икономиката по-малко намеса в икономиката laissez-faire Тук става дума за това дали правителството да се намесва (interventionism) или да не се намесва (laissez-faire) в икономиката за да постигне желаните социални резултати. Nolan chart го определя като разлика между ляво и дясно.[5]
определяне къде да работи право да си избира къде да работи Повечето леви идеологии приоритизират интересите на работниците и управляват ресурса с цел подобряване на продуктивността[6], докато десните идеологии приоритизират дерегулацията (ненамесата) в пазарите.
равенство на доходите равенство на възможностите Писателите които характеризират по този признак са Норберто Бобио и Даниеле Алън. В книгата си „Дясно и ляво. Основания и знаения на едно политическо разграничение“, Норберто Бобио се аргументира, че валидната разлика между ляво и дясно е субективното човешкото отношение към идеала за равенство.
правото диктува културата културата диктува правото Това е формулирано от американския сенатор Даниъл Мойниън, но е преразгледано от Едмънд Бърк.
човешката природа и общество са по-отстъпчиви човешката природа и общество са по-фиксирани Това е пример за естествен срещу отгледан, „емпиризъм или биогенетизъм“ аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от Томас Соуел, и по-късно подкрепено от Джордж Лакоф в книгата му Moral Politics.[7]
прогресивизъм консерватизъм Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е възможно или да следим най-новите тенденции и да ги прилагаме с риск да се окажат погрешни?

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Andrew Knapp and Vincent Wright. The Government and Politics of France, Routledge, 2006.
  2. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 13.
  3. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.
  4. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.
  5. The Nolan Chart Online
  6. Left-Wing Lingo, Ideologies and History
  7. Lakoff, George. Metaphor, Morality, and Politics. Social Research 62:5 (Summer, 1995).