Политически спектър
Политическият спектър представлява съвременно разделение за удобство на политиката на лява и дясна.
Класически представи
лява политика
- социално равенство
- грижа за хората в неравностойно положение
- революционни подходи за решаване на социални проблеми
- склонност към национализации и апроприации
- преекспониране социалните функции на държавата
- намесата на държавата преразпределя грубо и безогледно икономическите блага
дясна политика
- социална йерархия и неравенство на база квалификация, възможности и принос
- свободна конкуренция в условията на пазарна икономика
- частната собственост е свещена и неприкосновена
- икономиката е движещата сила за личен просперитет
- по-малко намеса на държавата в икономиката
- намесата на държавата, където я има, стимулира икономиката
- държавата осигурява образование, квалификации и инвестиции за просперитет на икономиката
Напоследък политическите анализатори и политиците разделят политиката на лява и дясна в политическия спектър. Често се използва идеята за центристка политика, обозначаваща средния път между двете крайни направления на дясното и лявото. Тази класификация е сравнително ново явление (не се използва от Аристотел или Хобс например) и датира от времето на Френската революция.[1] Прави се напоследък и едно разграничение между либерали и централисти, според което истинското противопоставяне е между централистите, според които държавата трябва да се намесва на пазара с тежест и другите, според които държавата трябва да има само остатъчна функция спрямо пазара.[2] Политически партии се делят на няколко основни вида - леви, центристки и десни. Към левите партии обикновено спадат анархистичните, социалистическите и комунистическите. Партията на зелените се състои обикновено от природозащитници. Християндемократическите, националистическите и консервативните партии обикновено се считат за десни. Съществуват и либерални партии. Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии,като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво.[3] Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в Италия, докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.[4] Сравнение между лява и дясна политика.
| Леви | Десни | |
|---|---|---|
| повече намеса в икономиката | по-малко намеса в икономиката laissez-faire | Тук става дума за това дали правителството да се намесва (interventionism) или да не се намесва (laissez-faire) в икономиката за да постигне желаните социални резултати. Nolan chart го определя като разлика между ляво и дясно.[5] |
| определяне къде да работи | право да си избира къде да работи | Повечето леви идеологии приоритизират интересите на работниците и управляват ресурса с цел подобряване на продуктивността[6], докато десните идеологии приоритизират дерегулацията (ненамесата) в пазарите. |
| равенство на доходите | равенство на възможностите | Писателите които характеризират по този признак са Норберто Бобио и Даниеле Алън. В книгата си „Дясно и ляво. Основания и знаения на едно политическо разграничение“, Норберто Бобио се аргументира, че валидната разлика между ляво и дясно е субективното човешкото отношение към идеала за равенство. |
| правото диктува културата | културата диктува правото | Това е формулирано от американския сенатор Даниъл Мойниън, но е преразгледано от Едмънд Бърк. |
| човешката природа и общество са по-отстъпчиви | човешката природа и общество са по-фиксирани | Това е пример за естествен срещу отгледан, „емпиризъм или биогенетизъм“ аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от Томас Соуел, и по-късно подкрепено от Джордж Лакоф в книгата му Moral Politics.[7] |
| прогресивизъм | консерватизъм | Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е възможно или да следим най-новите тенденции и да ги прилагаме с риск да се окажат погрешни? |
Бележки [редактиране]
- ↑ Andrew Knapp and Vincent Wright. The Government and Politics of France, Routledge, 2006.
- ↑ Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 13.
- ↑ Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.
- ↑ Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.
- ↑ The Nolan Chart Online
- ↑ Left-Wing Lingo, Ideologies and History
- ↑ Lakoff, George. Metaphor, Morality, and Politics. Social Research 62:5 (Summer, 1995).
