Томас Бернхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Бернхард
Thomas Bernhard 1.jpg
Роден 9 февруари 1931
Хеерлен, Холандия
Починал 12 февруари 1989
(на 58 години)
Гмунден, Австрия
Подпис Bernhard Signature.jpg
Сайт Thomas Bernhard Site
Томас Бернхард в Общомедия

Томас Бернхард (на немски: Thomas Bernhard) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край холандския град Маастрихт, където събират границите си Холандия, Белгия и Германия.


Живот[редактиране | edit source]

Родният дом на Томас Бернхард

Томас Бернхард израства като извънбрачно дете в Южна Бавария, близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881–1949). Под негово влияние Бернхард изучава музика и вокално изкуство. На шестнадесет години се разболява от туберкулоза и постъпва в търговско училище. Когато го завършва, следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена. После работи като съдебен репортер, пребивава в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. живее уединено в селцето Олсдорф, Горна Австрия.

Творби[редактиране | edit source]

"Мраз" (1963)

Поезия и проза[редактиране | edit source]

Литературният път на Томас Бернхард започва с повестта "Тримата влъхви от Св. Вит" (1955), но вниманието привлича стихосбирката му "На земята и в пъкъла" (1957). Следват стихосбирките "In hora mortis" [В смъртния час] (1958) и "Под острието на луната" (1958), романите "Мраз" (1963), "Амрас" (1964) и "Обърканост" (1967), сборниците с разкази "Унгенах" (1968) и "До границата на виреене" (1969), романите "Варницата" (1970), "Причината" (1975), "Корекция" (1975), "Диханието" (1978), книгата с проза "Имитаторът на гласове" (1978), романите "Студът" (1981), "Дете" (1982), "Бетон" (1982), "Племенникът на Витгенщайн" (1982), "Крушенецът" (1983) (за Глен Гулд), "Дървосеч" (1984), "Старите майстори" (1985) и "Изличаване" (1986).

Драма[редактиране | edit source]

Премиери на драми от Томас Бернхард в Залцбург

Томас Бернхард е автор на множество драматични произведения и е смятан за един от най-големите съврменни немскоговорещи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Но недоволен от австрийския културен климат, в завещанието си Бернхард изрично забранява седемдесет години след смъртта му негови театрални произведения да се поставят на австрийска сцена, както и негови книги да се издават или четат пред австрийска публика. (Близо десет години по-късно тази забрана е отменена от неговия наследник.)

Поетика[редактиране | edit source]

Основна тема в произведенията на Бернхард е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с барокова образност една "космогония на болното съзнание", в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието.

Критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква остри спорове и крайни реакции, например сензационното конфискуване на романа му „Дървосеч” през 1984 година.

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си Томас Бернхард получава редица отличия, между които наградите "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1965), "Антон Вилдганс" (1967), "Австрийската държавна награда за литература" (1968), престижната награда "Георг Бюхнер" (1970), наградите "Франц-Теодор Чокор" (1972) и "Грилпарцер" (1972), както и международните награди "Prix Séguier" (1974), "Premio Letterario Internazionale Mondello" (1983), "Prix Médicis" и "Antonio Feltrinelli" (1988). Писателят става член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Библиография[редактиране | edit source]

1957 до 1979 година

Гробът на Томас Бернхард в Гринцинг, Виена
  • Auf der Erde und in der Hölle, Gedichte, 1957
  • In hora mortis, Gedichte, 1958
  • Unter dem Eisen des Mondes, Gedichte, 1958
  • die rosen der einöde, 1959
  • Die Irren. Die Häftlinge, 1962
  • Der Kulterer, 1962
  • Frost, Roman, 1963
  • Amras, 1964
  • Viktor Halbnarr – Ein Wintermärchen 1966
  • Verstörung, 1967
  • Prosa, 1967
  • Ungenach, 1968
  • Der Hutmacher, 1968
  • Watten. Ein Nachlaß, 1969
  • Ereignisse, 1969
  • An der Baumgrenze, 1969
  • Das Kalkwerk, 1970
  • Ein Fest für Boris, Drama, 1970 ("Празник за Борис", бълг. превод в "Театралът", 2004)
  • Gehen, 1971
  • Midland in Stilfs, 1971
  • Der Italiener, Drehbuch, 1971
  • Der Ignorant und der Wahnsinnige, Drama, 1972
  • Der Kulterer, Drehbuch, 1974
  • Die Jagdgesellschaft, Drama, 1974 ("Ловната дружина", бълг. превод във "Видимото мами", 2004)
  • Die Macht der Gewohnheit, Drama, 1974 ("Силата на навика", бълг. превод във "Видимото мами", 2004)
  • Die Ursache. Eine Andeutung, 1975
  • Korrektur, 1975
  • Der Präsident, 1975 ("Президентът", бълг. превод в "Театралът", 2004)
  • Der Wetterfleck, Erzählungen, 1976
  • Der Keller. Eine Entziehung, 1976
  • Die Berühmten, 1976 (бълг. превод "Прочутите", 2005)
  • Minetti. Ein Portrait des Künstlers als alter Mann, Drama, 1977 ("Минети", бълг. превод в "Прочутите", 2005)
  • Der Atem. Eine Entscheidung, 1981 (бълг. превод "Диханието", 1983)
  • Der Stimmenimitator, 1978
  • Ja, 1978
  • Immanuel Kant, 1978 ("Имануел Кант", бълг. превод в "Театралът", 2004)
  • Der Weltverbesserer, Drama, 1979
  • Vor dem Ruhestand. Eine Komödie von deutscher Seele, 1979 ("Преди пенсиониране", бълг. превод в "Прочутите", 2005)
  • Die Erzählungen, 1979
Надгробен камък на Томас Бернхард във Виена

1980 до 1989 година

  • Die Billigesser, 1980
  • Die Kälte. Eine Isolation, 1981
  • Ave Vergil, 1981
  • Über allen Gipfeln ist Ruh, Drama, 1981
  • Am Ziel, Drama, 1981 ("Достигнатата цел", бълг. превод в "Прочутите", 2005)
  • Ein Kind, 1982
  • Beton, 1982
  • Wittgensteins Neffe, 1982 (бълг. превод "Племенникът на Витгенщайн", 2002)
  • Der Untergeher, 1983 (бълг. превод "Крушенецът", 2003)
  • Der Schein trügt, Drama, 1983 (бълг. превод "Видимото мами", 2004)
  • Holzfällen. Eine Erregung, 1984
  • Der Theatermacher, Drama, 1984 (бълг. превод "Театралът", 2004)
  • Ritter, Dene, Voss, Drama, 1984 ("Ритер, Дене, Фос", бълг. превод в "Прочутите", 2005)
  • Alte Meister, 1985 (бълг. превод "Старите майстори", 2002)
  • Auslöschung. Ein Zerfall, 1986 (бълг. превод "Изличаване. Едно разпадане", 2008)
  • Einfach kompliziert, Drama, 1986 ("Просто сложно", бълг. превод в "Прочутите", 2005)
  • Elisabeth II, Drama, 1987 ("Елизабет Втора", бълг. превод във "Видимото мами", 2004)
  • Heldenplatz, Drama, 1988
  • Der deutsche Mittagstisch, Dramolette, 1988
  • In der Höhe. Rettungsversuch, Unsinn, 1989

Посмъртно

  • Claus Peymann kauft sich eine Hose und geht mit mir essen. Drei Dramolette, 1990
  • Meine Preise, 2010
  • Goethe schtirbt, Erzählungen, 2010
  • Der Wahrheit auf der Spur. Reden, Leserbriefe, Interviews, Feuilletons, 2011

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]