Еламски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еламски език
Haltamt
Страна Елам
Регион Хузестан и Фарс
Брой говорещи мъртъв език
Систематизация по Ethnologue
-Изолирани
.→Еламски
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-3 elx
Табличка с древен еламски клинопис

Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III—I хил. пр.н.е. Генетическото му родство с други езици засега не е доказано.

Носи името си от шумерското (Elama) и акадското (Elamtu) название на страната, което на еламски е Hatamti/u или Haltamti. Старите му названия са: «сузски», «анзански», «ахеменидски език от втори род», «турански», а също така и други неудачни или направо грешни като «мидийски» и «скитски».

Ареал и времево разпространение[редактиране | edit source]

Носителите на еламския са населявали южен и югозападен Иран — Хузестан, като на древноперсийски названието на Елама е Hujiyā, и Фарс (като е възможно да е бил разпространен и в други области на Иранското плато преди III-то хил. пр.н.е.).

В III-то хилядолетие преди Христа от шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави: Шушен (Шушун, Суза), Аншан (Анчан, днес Тепе-Малян близо до Шираз във Фарс), Симашки, Адамдун и други.

През II-то хилядолетие пр.н.е. важна съставна част на Елам са били Шушен и Анчан. След присъединяването на Елам към империята на Ахеменидите в средата на VI век пр.н.е., еламският език в продължение на още две столетия запазва водещото си положение, като постепенно отстъпва мястото си на фарси.

Класификация[редактиране | edit source]

По въпроса за генеалогическите връзки на еламския има различни виждания, като често се свързва с кавказкото, алтайското и дравидското езиково семейство, последното предвид индската цивилизация, с която несъмнено Елам е бил във връзка.

В последно време са оформени две водещи хипотези за родственост на еламския - дравидска и африканска.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Дьяконов И. М. Эламский язык // Языки древней Передней Азии. М.: Наука, 1967.
  • Дьяконов И. М. Эламский язык // Языки Азии и Африки III. M.: Наука, 1979.
  • Хачикян М. Л. Эламский язык // Языки мира: Древние реликтовые языки Передней Азии / РАН. Институт языкознания. Под ред. Н. Н. Казанского, А. А. Кибрика, Ю. Б. Корякова. — М.: Academia, 2010.
  • Blažek V. The new Dravidian-Afroasiatic parallels. Preliminary report // Nostratic, Dene-Caucasian, Austric and Amerind, ed. V. Shevoroshkin. Bochum: Brockmeyer, 1992
  • Grillot-Susini F., Roche C. Éléments de grammaire élamite. Paris: Edition Recherche sur les Civilizations, 1987.
  • Khačikjan M. The Elamite language // Documenta Asiana IV. Roma: Pubblicazioni dell’Istituto per gli studi micenei ed egeo-anatolici, 1998.
  • Labat R.. Structure de la langue élamite (état présent de la question) // Conférences de l’Institut de Linguistique de Paris 9. Paris, 1951.
  • Hallock R. On the Middle Elamite Verb // Journal of Near Eastern Studies, 1973, vol. 32.
  • McAlpin D. W. Elamite and Dravidian: Further Evidence of Relationship // Current Anthropology 16, 1975.
  • McAlpin D. Proto-Elamo-Dravidian: The Evidence and its Implications // Transactions of the American Philosophical Society 71, part 3. Philadelphia, 1981.
  • Paper H. H. The Phonology and Morphology of Royal Achaemenid Elamite. Ann Arbor: The University of Michigan Press, 1955.
  • Reiner E. The Elamite Language // Handbuch der Orientalistik, erste Abteilung, zweiter Band, Lieferung 2. Leiden/Köln, 1969.
  • Starostin G. On the genetic affiliation of the elamite language // Mother Tongue, v. VII, 2002.
  • Stolper M.W. Elamite // The Cambridge Encyclopedia of the World’s Ancient Languages. Cambridge University Press, 2004.
Речници, ономастични компендиуми, списъци със знаци
  • Hinz W., Koch H. Elamisches Wörterbuch (in 2 Teilen) // Archäologische Mitteilungen aus Iran, Ergänzungsband 17. Berlin: Dietrich Reimer, 1987.
  • Steve M-L Syllabaire élamite: histoire et paléographie // Civilizations du Proche-Orient, Série II, Philologie, 1. Paris/Neuchâtel: Recherches et Publications, 1992.
  • Zadok R. The Elamite Onomasticon // Annali 44. Suppl. 40: Istituto Orientale di Napoli, 1984.
Издания на еламитски текстове
  • Cameron G. Persepolis Treasury Tablets // Oriental Institute Publications 65. Chicago: University of Chicago Press, 1948.
  • Hallock R. Persepolis Fortification Tablets // Oriental Institute Publications 92. Chicago: University of Chicago Press, 1969.
  • König F. W. Die Elamischen Königsinschriften // Archiv für Orientforschung, Beiheft 16. Graz, 1965.
  • Grillot-Susini F., Herrenschmidt C., Malbran-Labat F. La version élamite de la trilingue de Behistun: une nouvelle lecture // Journal Asiatique, 1993, vol.281.
  • Malbran-Labat F. Les Inscriptions Royales de Suse. Paris: Editions de la Réunion des musées nationuax, 1995.
  • Steve M.-J. Textes élamites et accadiens de Tchoga-Zanbil // Tchoga Zanbil III. Memoires de la Délégation Archéologique en Iran 41. Paris: Paul Geuthner, 1967.
  • Steve M.-J. Nouveaux mélanges épigraphiques, inscriptions royales de Suse et de la Susiane // Ville Royale de Suse 7. Mémoires de la Délégation Archéologique en Iran 53. Nice: Editions Serre, 1987.
  • Weissbach F. Die keilinschriften der Achämeniden // Vorderasiatische Bibliothek 3. Leipzig: Hinrichs, 1911.