Есперанто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Есперанто
Esperanto
Регион Централна и Източна Европа, Китай и др.
Брой говорещи 1 000 (като майчин език)
100 000 (като втори език)[1]
Систематизация по Ethnologue
-Изкуствен език
.→Есперанто
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от Академия за есперанто
Кодове
ISO 639-1 eo
ISO 639-2 epo
ISO 639-3 epo
Pasporta-servo.jpg

Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език.[2][3] Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo,[4] а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto, псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.

Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.

В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди[1] и 2 милиона души,[5] като за около 1000 души езикът е роден.[1] Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация.[6] Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.

История[редактиране | edit source]

Създаване на езика[редактиране | edit source]

Първият учебник по есперанто, публикуван във Варшава през 1887 година

Езикът есперанто е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век от Людвик Заменхоф, офталмолог и любител филолог от еврейски произход, жител на град Бялисток, днес в Полша, а по това време част от Руската империя. Стремежът му е да намали напрежението между хората от различни култури, създавайки неутрално средство за общуване между тях. Според думите му, той е мотивиран за това от положението в Бялисток:[7]

Мястото, където съм роден и където прекарах детството си, даде насоката на всички мои по-късни усилия. В Бялисток жителите бяха разделени на четири отделни групи: руснаци, поляци, немци и евреи. Всяка от тях говореше на свой собствен език и гледаше на всички останали като на врагове. В такъв град една чувствителна личност усеща по-остро от другаде нещастията, причинени от езиковото разделение и вижда на всяка крачка, че разликата в езиците е първата или поне най-важната основа за разделението на човешкото семейство на групи от врагове. Аз бях отгледан като идеалист - бях учен, че всички хора са братя, а вън на улицата на всяка крачка, че не съществуват хора, а само руснаци, поляци, немци, евреи и така нататък. Това непрекъснато измъчваше детския ми разум, въпреки че мнозина биха се смели на подобна „мъка за света“ у едно дете. Тъй като по това време смятах „големите“ за всесилни, аз често си казвах, че когато порасна със сигурност ще унищожа това зло.

След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и пише оригинална проза и стихове, през юли 1887 година той публикува във Варшава „Първа книга“ („Unua Libro“), първата печатна граматика на новия език, който той първоначално нарича просто „международен език“ (Internacia Lingvo).[8] Начинанието му предизвиква интерес, първоначално главно в Руската империя и Централна Европа, а по-късно и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 година е проведен първият световен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция. Оттогава подобни световни конференции се провеждат ежегодно, с изключение на годините на двете световни войни. От средата на 20 век те са посещавани от средно 2 хиляди души, като максималният брой достига 6 хиляди.

Първи опити за официално използване[редактиране | edit source]

Карта на есперантистките групи в Европа през 1905 г.

В началото на 20 век се обсъжда възможността за въвеждането на есперанто като официален език в малкото германско-белгийско съвместно владение Неутрален Мореснет. Населението на тази територия е многоетническо, а относително голям хора говорят есперанто. Този проект е изоставен със започването на Първата световна война, когато Германия окупира,[9] а след това и анексира Мореснет.

След края на Първата световна война има предложения новосъздаденото Общество на народите да приеме есперанто за свой работен език. Те се съдържат и в доклад на Нитобе Инадзо, официален делегат на организацията на 13-тия Световен есперантистки конгрес в Прага. Предложението е прието благосклонно от повечето представители, но среща съпротивата на Франция, опасяваща се от изместването на френския език от положението му на основен език в международните отношения. Въпреки това малко по-късно Обществото на народите препоръчва на държавите членки да включат есперанто в своите образователни програми. По тази причина мнозина определят 20-те години на 20 век като зенита на есперантисткото движение.

Отношение на тоталитарните режими[редактиране | edit source]

Като потенциално средство за подобряване на международното разбирателство, есперанто предизвиква подозренията на повечето тоталитарни режими, като особено крайни са реакциите в Германия при Адолф Хитлер, Испания при Франсиско Франко и Съветския съюз при Йосиф Сталин.

В Германия допълнителен мотив за преследването на есперанто става еврейският произход на Людвик Заменхоф. В своята книга „Моята борба“ Адолф Хитлер изрично сочи есперанто като пример за едно от средствата на световната еврейска конспирация за постигане на световно господство.[10] Много есперантисти са убити, като специално внимание е обърнато на ликвидирането на семейството на Заменхоф.[11]

През първите години на комунистическото управление в Русия есперанто получава известна подкрепа от властите и е есперантистката организация получава официално признание.[12] През 1937 година обаче тази политика претърпява обрат, като лично Йосиф Сталин заклеймява есперанто като „езикът на шпионите“, след което много есперантисти са убити или изпратени в изгнание. Използването на есперанто в Съветския съюз остава практически забранено до 1956 година.[12]

В Испания есперанто е особено популярно сред анархистите и каталонските националисти, които се оказват на губещата страна в Испанската гражданска война. След края на войната и идването на власт на Франсиско Франко използването на езика е преследвано от властите, като тази политика продължава до 50-те години.

В Япония по време на Втората световна война някои ляво ориентирани есперантисти са подложени на преследвания, но ръководството на есперантисткото движение полага усилия да се дистанцира от политическия живот и успява да избегне забраната на езика от властите.[13]

Лингвистични характеристики[редактиране | edit source]

Класификация[редактиране | edit source]

Като изкуствен език есперанто не е родословно свързан с никой етнически език. Понякога той е определян като „език, лексикално предимно романски, морфологично силно аглутинативен и до известна степен с аналитичен характер“.[14] Фонологията, граматиката, лексиката и семантиката на есперанто се основават на говорените в Европа индоевропейски езици. Фонемите са по същество славянски, както и основната семантика, докато речникът е производен главно на този на романските езици, в по-малка степен на германските езици със съвсем ограничен принос на славянските езици и гръцкия език. Прагматиката и други характеристики на езика, които не са дефинирани в първоначалния документ на Заменхоф, са повлияни от родните езици на първите говорещи езика, главно руски, полски, немски и френски.

В типологично отношение есперанто се характеризира с наличието на предлози и със свободен словоред, който обикновено е подлог-сказуемо-допълнение. Прилагателните могат да се поставят свободно преди или след модифицираните съществителни, като поставянето им преди съществителното е по-често срещано. Нови думи се образуват често чрез използване на представки и наставки.

Фонология[редактиране | edit source]

Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга. Не се използват тонове за разграничаване на смисъла, а ударението пада върху предпоследната гласна, с изключение на случаите на елизия на крайно „o“, използвана главно в поезията, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои заемки.

Съгласни звуци[редактиране | edit source]

22-та съгласни звука в есперанто са:

Двубърнени Устнено-зъбни Венечни Задвенечни Небни Заднонебни Глотални
Носови m   n        
Преградни p b   t d     k ɡ  
Преградно-проходни (африкатни)     ts        
Проходни   f v s z ʃ ʒ   x   h  
Трептящи     r        
Апроксимантни     l   j    

Звукът [r] понякога се произнася и като [ɾ], а [v] - като [ʋ] или [w], в зависимост от родния език на говорещия. Обичайно, макар и спорно, е произнасянето на съчетанията nk като [ŋk] и kz като [ɡz].

Често е групирането на няколко съгласни — до 3 в началото на думата (например, stranga, „странен“) и до 4 в средата (например, instrui, „обучавам“). Крайните групи съгласни не са обичайни, освен в случаите на чужди имена, поетична елизия на крайното „o“ и няколко основни думи, като cent („сто“) и post („след“).

Гласни звуци[редактиране | edit source]

В есперанто има 5 базови гласни:

Предни Задни
Затворени i u
Средни e o
Отворени a

Двата полугласни звука [i̯] и [u̯] служат за образуване на 6 падащи дифтонга: aj, ej, oj, uj, aŭ, и .

Тъй като гласните звуци в есперанто са само 5, за допустимо се приема широко вариране в тяхното произношение. Например, e може да се произнася в целия диапазон от [e] до [ɛ]. Начинът на произнасяне обикновено зависи от родния език на говорещия.

При произнасянето на някои думи, най-често с две съседни гласни, се допуска появата на глотална пауза (например, heroo, „герой“ може да се произнася [he.ˈro.o] или [he.ˈro.ʔo]), а praavo, „прадядо“ - [pra.ˈa.vo] или [pra.ˈʔa.vo]).

Граматика[редактиране | edit source]

Думите на есперанто се получават чрез комбинации от представки, корени и наставки. Този процес е правилен, така че хората могат да измислят нови думи докато говорят и да бъдат разбрани.

Различните части на речта се отбелязват със собствени наставки: всички съществителни завършват на , всички прилагателни на , всички наречия, образувани от корени, на и всички глаголи в инфинитив на -i.

Съществителните в множествено число, които са подлози, завършват на -oj (произнася се като "ой"). Съществителните в единствено число, които са преки допълнения, завършват на -on, a тези в множествено на -ojn. -o- показва, че думата е съществително, -j- показва, че е в множествено число, а -n показва, че е пряко допълнение. Прилагателните се съгласуват със съществителните, за които се отнасят; техните окончания са -aj за множествено число, -an за единствено число и пряко допълнение, и множествено число и пряко допълнение -ajn.

Съществително име Подлог Пряко допълнение
Единствено число -o -on
Множествено число -oj -ojn
Прилагателно име Подлог Пряко допълнение
Единствено число -a -an
Множествено число -aj -ajn

Наставката -n освен да показва прякото допълнение, има още няколко приложения, като показването на движение.

Шестте наставки, които могат да приемат глаголите, представляват трите глаголни времена и трите наклонения. Те са сегашно време -as, бъдеще време -os, минало време -is, неутрално наклонение (инфинитив) -i, условно наклонение -us и заповедно наклонение -u. Глаголите не отразяват вършител или число. Примерно kanti означа "пея" (в инфинитив), mi kantas - "аз пея", vi kantas - "ти пееш", ili kantas - "те пеят".

Глаголно време Наставка
[Сегашно време] -as (kantas)
[Минало време] -is (kantis)
[Бъдеще време] -os (kantos)
Глаголно наклонение Наставка
[Инфинитив] -i (kanti)
[Заповедно наклонение] -u (kantu)
[Условно наклонение] -us (kantus)

Словоредът е сравнително свободен. Прилагателните могат да бъдат и преди, и след съществителните, глаголите и допълненията могат да се появяват във всякакъв ред. Въпреки това, граматичният член la, показателни местоимения като tiu "този" и предлози, като al "към", трябва винаги да са преди съществителните, за които се отнасят. Подобно, отрицанието ne "не" и съюзи, като kaj "и" , трябва да са преди фразата, която въвеждат. В тъждествени фрази, словореда е важен, както и в българския: "хората са животни" е различно от "животните са хора".

Речник[редактиране | edit source]

Основният речник на есперанто се дефинира от Lingvo internacia, публикувано от Заменхоф през 1887. В книгата са описани 900 корена; те могат да бъдат разширени до десетки хиляди думи, използвайки представки, наставки и комбиниране на корени. През 1894, Заменхоф публикува първия речник на есперанто, Universala vortaro, в който има по-богат списък от корени. Правилата на езика позволяват на говорящите го да използват нови корени, когато има нужда от това. Все пак се препоръчва те да използват най-международните форми и после да извеждат сродните значения от тях.

Оттогава много думи за били заети, най-вече (но не само) от западноевропейски езици. Не всички предложени заемки са станали широко използвани, но много са, най-вече технически и научни термини. Неща от всекидневието, от друга страна, по-често се извеждат от вече съществуващи корени: komputilo "компютър" , примерно, се получава от глагола komputi "изчислявам" и наставката -ilo "инструмент". Думите придобиват и нови значения, подобно на значенията им в други езици. Примерно думата muso "мишка" е придобила значението и на компютърна мишка, заради употребата си в английския. Говорящите есперанто често спорят дали конкретна заемка е оправдана или може значението да бъде изведено от вече съществуващи корени.

Някои сложни думи в есперанто не са напълно интуитивни; примерно, eldoni, буквално "из давам", означава "издавам", подобно на начина по който се образува думата в немски или български, но това може да затрудни хора, в чиито езици думата не се образува така. Освен това, в есперанто има думи с особени суфикс -um, който няма определно значение; думи, използващи наставката, трябва да се учат самостоятелно — примерно dekstren "надясно" и dekstrumen "по часовниковата стрелка").

В есперанто няма идиоми и жаргонни думи, тъй като тези форми на речта биха затруднили международната комуникация, което е против целта на есперанто.

Изрази[редактиране | edit source]

Тук са посочени полезни думи и изречения на есперанто, заедно с транскрипция на IPA:

Български Есперанто IPA
Здравей Saluton [sa.ˈlu.ton]
Да Jes [ˈjes]
Не Ne [ˈne]
Добро утро Bonan matenon [ˈbo.nan ma.ˈte.non]
Добър вечер Bonan vesperon [ˈbo.nan ves.ˈpe.ron]
Лека нощ Bonan nokton [ˈbo.nan ˈnok.ton]
Довиждане Ĝis revido [dʒis re.ˈvi.do]
Как се казваш? Kio estas via nomo? [ˈki.o es.tas ˈvi.a ˈno.mo]
Казвам се Георги. Mia nomo estas Georgi. [mi.a 'no.mo es.tas 'mar.ko]
Как си? Kiel vi fartas? [ˈki.el vi ˈfar.tas]
Говориш ли есперанто? Ĉu vi parolas Esperanton? [ˈtʃu vi pa.ˈro.las es.pe.ˈran.ton]
Не Ви разбирам. Mi ne komprenas vin [mi ˈne kom.ˈpre.nas vin]
Добре Bone [ˈbo.ne]
Окей Ĝuste [ˈdʒus.te]
Благодаря Dankon [ˈdan.kon]
Пак заповядай Ne dankinde [ne.dan.ˈkin.de]
Моля Bonvolu [bon.ˈvo.lu]
Наздраве! Sanon! [ˈsa.non]
Поздравления Gratulon [ɡra.ˈtu.lon]
Обичам те Mi amas vin [mi ˈa.mas vin]
Една бира, моля Unu bieron, mi petas [ˈu.nu bi.ˈe.ron, mi ˈpe.tas]
Какво е това? Kio estas tio? [ˈki.o es.tas ˈti.o]
Това е куче Tio estas hundo [ˈti.o es.tas ˈhun.do]

Култура[редактиране | edit source]

Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25000 книги на есперанто, както оригинални, така и преводи. Има и много редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорящите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.

Всяка година, между 1500 и 4000 есперантисти се срещат за Световния есперантистки конгрес (Universala Kongreso de Esperanto).[15][16]

В исторически план, много есперантистка музика, като Kaj Tiel Plu, е била в различни фолклорни традиции.[17] Има и много класическа и полукласическа хорова музика, както оригинална, така и преведена, и голяма колекция от оркестрална музика, включваща текстове на есперанто. Дейвид Гейнс, е използвал стихотворения на есперанто, както и откъс от реч на Д-р Заменхоф за неговата Първа симфония (есперанто) за мецосопран и оркестър (1994-1998). Написал е оригинален текст на есперанто за неговата Povas plori mi ne plu (Не мога да плача повече) за неакомпаниран хор.

Има и споделени традиции, като Деня на Заменхоф.

Опонентите на есперанто често го критикуват, че "няма култура". Но пропонентите, като проф. Хъмфри Тонкин от университета в Хартфорд, отбелязва, че есперанто е "по замисъл културно неутрален, тъй като е предвиден за посредник между култури, а не да бъде носител на някоя национална култура". Починалият шотландски писател Уилям Олд е писал екстензивно по този въпрос, твърдейки, че есперанто е "израз на общата човешка култура, необременена от националните граници. Затова може да се разглежда като отделна култура."[18]

Други[редактиране | edit source]

Остров Есперанто край о. Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на езика есперанто.[19]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Lindstedt 2006.
  2. Byram 2001, с. 464.
  3. Zasky 2009.
  4. Hana .
  5. Lewis 2009.
  6. UEA 2008.
  7. Matthias 2002.
  8. Ling.ohio-state.edu 2003.
  9. Musgrave 1918, с. 8.
  10. Hitler 2007.
  11. Esperantodc.org 1995.
  12. а б Harlow 2010.
  13. Lins 2008, с. 47-60.
  14. Blank 1985.
  15. Ziko van Dijk. Sed homoj kun homoj: Universalaj Kongresoj de Esperanto 1905–2005. Rotterdam: UEA, 2005.
  16. Szilvási László. International Esperanto meetings. // Eventoj.hu. Посетен на 2010-12-05.
  17. Kaj Tiel Plu Esperanto folk music as downloadable MP3 file
  18. Auld, William. La Fenomeno Esperanto ("The Esperanto Phenomenon"). Rotterdam: Universala Esperanto-Asocio, 1988.
  19. SCAR .

Източници[редактиране | edit source]

  • ((de)) Blank, Detlev. Internationale Plansprachen. Eine Einführung. Akademie-Verlag, 1985. ISSN 0138-55 X.
  • Byram, Michael. Routledge Encyclopedia of Language Teaching and Learning. Routledge, 2001. ISBN 0-4153-3286-9.
  • ((en))  About ESW and the Holocaust Museum. // Esperantodc.org, 1995-12-05. Посетен на 2010-12-05.
  • Hana, Jirka. Esperanto. // Посетен на 11 март 2010.
  • ((en)) Harlow, Donald J. The Esperanto Book, chapter 7. // Donh.best.vwh.net. Donh.best.vwh.net, 2010. Посетен на 2010-12-05.
  • ((en)) Hitler, Adolf. Mein Kampf. // hitler.org. hitler.org, 2007. Посетен на 2007-05-22. As long as the Jew has not become the master of the other peoples, he must speak their languages whether he likes it or not, but as soon as they became his slaves, they would all have to learn a universal language (Esperanto, for instance!), so that by this additional means the Jews could more easily dominate them!
  • Lewis, M. Paul (ed.). Esperanto. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 11 март 2010.
  • Lindstedt, Jouko. Native Esperanto as a Test Case for Natural Language (PDF). // Helsingin yliopisto, 2006. Посетен на 11 март 2010.
  • ((en))  Esperanto. // Ling.ohio-state.edu, 2003-01-25. Посетен на 2010-12-05.
  • ((en)) Lins, Ulrich. Esperanto as language and idea in China and Japan. // Language Problems and Language Planning 32 (1). John Benjamins, 2008. DOI:10.1075/lplp.32.1.05lin. с. 47-60.
  • Matthias, Ulrich. Esperanto — The New Latin for the Church and for Ecumenism. // Flandra Esperanto-Ligo, 2002. Посетен на 11 март 2010.
  • ((en)) Musgrave, George Clarke. Under Four Flags for France. 1918.
  • ((en))  Esperanto Island. // Composite Gazetteer of Antarctica. SCAR. Посетен на 2010-03-11.
  • ((en))  An Update on Esperanto. // UEA, 2008. Посетен на 2010-03-11.
  • ((en)) Zasky, Jason. Discouraging Words. // Failure Magazine, 2009-07-20.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Flag of Esperanto.svg