Ергатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ергатив (егративен падеж от древногр. ἐργασία — действие; "действителен падеж") е падеж, който идентифицира съществителното като подлог на преходен глагол в ергативно-абсолютните езици.

Характеристики[редактиране | edit source]

За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).

В гренландския ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите.

Други езици, които използват ергатив са грузински, чеченски и други кавказки и маянски езици, както и баски, бурушаски, ягнобски, хинди и урду.

Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж. В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.

Предполагаема история на ергативните системи[редактиране | edit source]

В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог. Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.

Следи от ергативни форми в съвременните езици[редактиране | edit source]

Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята". В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.