Бурушаски
| Бурушаски [buˈɾuɕaski] |
|
| Страна | Пакистан, Индия |
|---|---|
| Регион | Кашмир |
| Брой говорещи | 87 хиляди |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Изолирани  Бурушаски |
|
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
| ISO 639-3 | bsk |
Бурушаски е изолиран неиндоевропейски език , говорен от малки народ Бурушо (Хунзи) в Кашмир. Няма правописна норма, но се използва вариантът на арабската азбука, използван в Пакистан.
Правени са опити да се установи родството му с шумерския език, кавказките езици, дравидските езици и китайско-тибетските езици без особен успех. По-нови хипотеза е за родството на бурушаски с енисейските езици. Тя се основава на съществуването на средноазиатска праисторическа култура, която се разселва на север (енисейски племена) и на юг към Каракорум (бурушо) успоредно с индоевропейците по пътя им към Индия от Средна Азия.
Особености [редактиране]
Бурушаски се различава от всички други езици не само по речниковия си състав и граматическите си морфеми, но и с особената си, изключително сложна глаголна и именна система.
Според Berger (1956) и Watkins, редактор на индо-европейските етимологии в речника "American Heritage", индоевропейският корен *abel "ябълка", единственото реконструрано име на плод в пра-индоевропейския език може да бъде заемка от език, близък до бурушаски. В бурушаски думата за ябълка е /balt/.
Куриози [редактиране]
В република Македония се пропагандира смехотворната теза, че езикът е наследник на "античинот македонски език", а хунзите са потомци на Александър Македонски, в рамките на тази пропаганде вожда на тяхното племе бе поканен в Скопие в качество си на наследник на Александър Велики и там се радваше на официални почести.
