Вахау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Културен ландшафт „Вахау“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраWachau Cultural Landscape
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Австрия
ТипКултурно наследство
Критерии(ii), (iv)
Вписване2000  (24-та сесия)
Площ18 387 ha
Буферна зона2942 ha
48.3644° с. ш. 15.4342° и. д.
Местоположение в Австрия
Културен ландшафт „Вахау“ в Общомедия

Вахау (на немски: Wachau) е живописна долина в австрийската провинция Долна Австрия, по протежението на река Дунав, между градовете Мелк и Кремс, на около 80 км западно от столицата Виена.

Долината Вахау е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.

Източната част на долината

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Вахау е 30-километрова туристическа и земеделска долина между градовете Кремс и Мелк. В долината се намират и градовете Шпиц, Дюрнщайн и селцето Вайсенкирхен.

Ландшафтът е формиран от река Дунав и земите от двете страни на реката, от една страна и хълмовете на планинския масив Дункелщайнвалд от друга. Умереният климат способства за развитието в долината на винарството и овощарството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Дюрнщайн

През Средните векове Вахау се намира във владение на рода Кюнринги, които притежават в долината замъците Агщайн (южно от Дунав) и Дюрнщайн (северно от Дунав). Замъците се намират на труднодостъпни височини по бреговете на Дунав. Кюнрингите често нападали плаващите по Дунав търговски кораби. По късно Кюнрингите са победени, и крепостите им превърнати в руини.

Сред забележителностите в долината трябва да се отбележат историческите центрове на градовете Кремс и Мелк, абатство Мелк, абатство Гьотвейг, развалините на замъка Кюнрингербург, в който е бил затворен пленения от австрийския херцог Леополд V английски крал Ричард I Лъвското сърце, при завръщането му от ІІІ кръстоносен поход, абатство Дюрнщайн и мн.други.

В края на XIX век благодарение на художниците, долината става известна и популярна сред жителите на столицата Виена като място за отдих. След Втората световна война се наблюдава нов туристически разцвет на областта.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на долината е свързани с развитието на винопроизводството, овощарството и туризма.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mella Waldstein (Text), Gregor Semrad (Fotografien): Wachau: Landschaft am Strom. St. Pölten; Wien; Linz: NP-Buchverl., 2004, ISBN 3-85326-336-4
  • Walter M. Weiss (Text), Gregor Semrad (Fotografien): Wachau: Krems Und Stein. Stadtjuwel zwischen gestern und morgen. St. Pölten; Wien; Linz: NP-Buchverl., 2004, ISBN 3-85326-358-5
  • Elfriede Maria Klepoch: Archivbilder. Die Wachau. Sutton Verlag, Erfurt 2007, ISBN 978-3-86680-126-4
  • Franz Eppel: Die Wachau, Nibelungengau und Strudengau. Salzburg 1975 ISBN 3-900173-02-8
  • Hans Plöckinger: Sagen der Wachau. Verlag Österreicher, Krems 1926
  • Werner Gamerith: „Wachau und Umgebung – Lebensräume einer Kulturlandschaft“, Tyrolia-Verlag, Innsbruck-Wien 2003, ISBN 3-7022-2514-5
  • Thomas Hofmann, Clemens Hofmann: „Wachau – Wunderbares, Sagenhaftes, Unbekanntes“ Pichler Verlag, Wien 2005, ISBN 3-85431-369-1
  • Hannes Gans: Die Wachau mit Strudengau und Nibelungengau, Falter Verlag, Wien 2006, ISBN 3-85439-364-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]