Улично осветление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Streetlight Lantern.JPG

Уличното осветление или уличните лампи са повдигнати източници на светлина в края на път или алея, които се включват в определен час всяка вечер. Съвременните лампи също може да бъдат снабдени със светлочувствителни фотодетектори за включване при стъмване или изключване на разсъмване, или за автоматично активиране при по-сумрачно време и лоша видимост. При по-старите системи тази функция се изпълнява с помощта на таймер.

Предимства и недостатъци[редактиране | edit source]

Основното предимство на уличното осветление е че при използването му могат да се предотвратят аварии, както и да се повиши степента на безопасност. Проучванията показват, че броят на злополуките с фатален изход е по-голям на тъмни улици, особено произшествията с пешеходци. Уличното осветление значително способства за намаляване на процента на пътно-транспортни произшествия с пешеходци[1]

Основният недостатък на улични лампи, когато те се използват неправилно, е че те могат да бъдат причина за инциденти и освен това причинят т.нар. светлинно замърсяване на околната среда. Феноменът на загуба за нощно виждане за шофьори, движещи се бързо от ярко осветен тъмен път обратно към тъмен участък, когато зеницата се свива бързо в при ярко осветяване, но се разширява бавно на тъмно. С напредване на възрастта на човека механизмът за възстановяване на зеницата се забавя, което намалява способността за шофиране.

История[редактиране | edit source]

Първият град, в който е поставено улично осветление е Париж, през 1667 г. Същата година това е направено в Лил и в Амстердам. В Лондон това се случва през 1684 г., а до края на 17 век петдесет от големите европейски градове са го направили. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ELVIK. Meta-analysis of evaluations of public lighting as accident countermeasure, Transportation research record. // National Research Council, Washington, DC, ETATS-UNIS. Посетен на 2011-11-06.
  2. Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep. // Би Би Си, 2012-02-22. Посетен на 2012-02-26.

Външни препратки[редактиране | edit source]