Предгръцки езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Предгръцките езици е термин обозначаващ неизвестните изолирани езици, които били разпространени в Древна Гърция преди пристигането и/или овладяването на страната от носителите на прагръцкият език. Предполага се, че древногръцкият език е заимствал много думи и собствени имена от тези езици, тъй като значителна част от гръцките думи нямат общ произход, аналози, както и не могат да бъдат реконструирани посредством праиндоевропейски корени и морфеми.

В археологията, т.нар. догръцки субстрат се отнася към ранния и отчасти към средния период от континенталната еладска цивилизация, както и към минойската и цикладска цивилизация, като част от т.нар. егейски цивилизации.

След възхода на микенската цивилация, тя поглъща предходните три като обособени от народи из т.нар. догръцки субстрат, асимилирайки и разтапяйки тези етноси всред първото гръцко население по тези места. Още по времето на Херодот много от тези догръцки народи били оцелели само в легендите, т.е. били само спомен.

Всред писмените източници Омир първи споменава за тези древни народи изброявайки ги: минойци, кидони и пеласги. Древногръцките митове и легенди споменават и други такива народи като минийци, кавкони, лелеги, аркадийци, дриопи, кинурийци, курети, молоси, тафийци. Западна Мала Азия пък се обитавала от лелеги, пеласги, тевкри, термили, тирени.

Ключът към изясняване произхода и етногенезиса на тези народи може да даде дешифровката на Линеар А, като много от тези древни народи били част от т.нар. морски народи, които са упоменати обширно в древноегипетските източници.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • ((de)) Alfred Heubeck, Praegraeca: sprachliche Untersuchungen zum vorgriechisch-indogermanischen Substrat, Erlangen (1961); revisión: A. J. Beattie, The Classical Review (1963).