Любойно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любойно
Љубојно
Любойно (Република Македония)
Red pog.png
Любойно
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1 266 m
Население (2002) 186 души
МПС код ВТ

Любойно (на македонска литературна норма: Љубојно) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Населението му е около 150 души.

География[редактиране | edit source]

Намира се на 2 километра източно от Преспанското езеро, на 900 метра надморска височина.

История[редактиране | edit source]

Любойно се споменава в хрисовул на Стефан Душан от 1347 година, според който охридският архиепископ Николай е дарил на Трескавечкия манастир свой метох, разположен в селото.[1]

Мост при Любойно през Първата световна война, 24 април 1917 г.

В 15 век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 10 българи.[3]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Любойно има 550 жители българи християни и 40 албанци мохамедани.[4]

Всички християнски жители на Любойно в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[5]

По време на Илинденското въстание са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива[6]. Опожарена е и българската църква[7].

Входът на селото
Ябълковата реколта 2013 г. и оцелялата фасада на старото училище

Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 175
албанци 10
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Около и в Любойно има 10 църкви. „Свети Петър и Павел“ е изградена в 1923 година на 1,5 km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „Свети Йоан“ е селска църква от 1861 година. „Свети Атанасий“ на 1 km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „Света Богородица Пречиста“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от 17 век. „Свети Никола“ е малка сграда с полукръгла апсида от 14 век. „Свети Димитър“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в 19 век и по-късно обновена.[9]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Любойно
Починали в Любойно

Типична архитектура[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 341.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
  6. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
  7. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.44.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.