Любойно
| Любойно Љубојно |
|
|---|---|
 Любойно
Любойно на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Ресен |
| Географска област: | Долна Преспа |
| Население: | 186 (2002) |
| Надморска височина: | 1 266 m |
| Геогр. положение: | 40° 53' 39" сев. ш. 21° 8' 26" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ВТ |
Любойно (на македонска литературна норма: Љубојно) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Населението му е около 150 души.
Съдържание |
География [редактиране]
Намира се на 2 километра източно от Преспанското езеро, на 900 метра надморска височина.
История [редактиране]
Любойно се споменава в хрисовул на Стефан Душан от 1347 година, според който охридският архиепископ Николай е дарил на Трескавечкия манастир свой метох, разположен в селото.[1]
В 15 век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 10 българи.[3]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Любойно има 550 жители българи християни и 40 албанци мохамедани.[4]
Всички християнски жители на Любойно в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[5]
По време на Илинденското въстание са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива[6].
Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 175 |
| албанци | 10 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности [редактиране]
- Родени в Любойно
Владо Туджаровски, български общественик
Йосиф Грезловски - Гандето (р. 1945), македонски писател- Ламбе Алабакоски (р. 1987), певец от Република Македония
- Методия Фотев (р. 1932), писател от Република Македония
- Наум Манивилов - Преспански (1934 - 1961), писател от Народна Република Македония
- Починали в Любойно
Ристе Спасевски (1925-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ- Янко Мариовски (? - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки [редактиране]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 341.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Ресен |  |
|
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
