Брайчино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брайчино
Брајчино
Къща с чардак в Брайчино
Къща с чардак в Брайчино
Брайчино (Република Македония)
Red pog.png
Брайчино
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1138 m
Население (2002) 134 души
МПС код ВТ
Брайчино в Общомедия

Брайчино (на македонска литературна норма: Брајчино) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено високо в планината Баба, южно от град Ресен, като Песпанското езеро остава 7 км на изток, а гръцко-македонската граница на юг.

История[редактиране | edit source]

Брайчино

Районът на селото е богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти). Кула е средновековна твърдина, разположена е на 1 km източно от селото, на високо плато, на чиято повърхност се наблюдават грамади от градежен материал и контурите от отбраителните съоръжения. В непосредната близост на църквата „Свети Атанас“, при изграждането на патя към радио-релейната станция са повредени няколко средновековни гроба изградени от каменни плочи, с ориентация изток-запад.

Между Брайчино и Курбиново се намира църквата „Света Петка“, която е от късното средновековие.[1] В 19 век Брайчино е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Райчино е е посочено като село в каза Ресен с 34 домакинства и 92 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брайчино има 340 жители, всички българи християни.[3]

В началото на 20 век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Брайчино има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[4] Първото българско училище е открито в селото през 1875 година[5].

По време на Илинденското въстание Брайчино е нападнато от турски аскер, опожарени са 77 къщи и цялото село е ограбено. Населението бяга в планината, но е обкражено от башибозука и са убити Танчо Ничев, Митре Тегов, Христо Иванов, Тасе Спиров, Тане Стоянов, Петре Ничев, Коте Янкулов, Василка Янева и Яна Симова. После населението е отведено в Наколец и е измъчвано от Рустем от Пъпле, Рашид от Наколец и Дельо онбаши от Крани. От Брайчино загива и четникът Васил Стефанов[6].

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брайчино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В селото има пет църкви. „Свети Никола“ е от 1871-1872 година. „Свети Архангел“ е на 1,5 km от селото и е от по-ново време. „Свети Илия“ на 2 km източно е от 1919 година. „Свети Атанас“, разположена югозападно от селото, е изградена върху по-стар сакрален обект. Изписани са олтарът и северната стена. Малката и неугледна „Света Богородица“ е разположена северно от селото.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 133
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брайчино
Свързани с Брайчино
  • България Коста Нунов, български учител в селото между 1872-1873 година[9]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89. Данните може да се отнасят и за Райца.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 170-171.
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.44.
  6. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.479.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.