Брайчино

Координати: 40.9064° с.ш. 21.1592° и.д.

Брайчино Брајчино
Къща с чардак в Брайчино
Брайчино Брайчино на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Пелагонийски
Община:	Ресен
Географска област:	Долна Преспа
Население:	134 (2002)
Надморска височина:	1138 m
Геогр. положение:	40° 54' 23" сев. ш. 21° 9' 33" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	ВТ

Брайчино (на македонска литературна норма: Брајчино) е село в Община Ресен, Република Македония.

География [редактиране]

Селото е разположено високо в планината Баба, южно от град Ресен, като Песпанското езеро остава 7 км на изток, а гръцко-македонската граница на юг.

История [редактиране]

Брайчино

Районът на селото е богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти):

Кула, средновековна твърдина. Разположена е на 1 км източно от селото, на високо плато, по повърхността се наблюдават грамади от градежен материал и контурите от отбранбенителните съоръжения.
Свети Атанас, средновековен некропол. В непосредната близост на църквата „Свети Атанас“, при изграждането на патя към радио-релейната станция са повредени няколко гроба изградени от каменни плочи, с ориентация изток-запад.

В 19 век Брайчино е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Райчино е е посочено като село в каза Ресен с 34 домакинства и 92 жители българи.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брайчино има 340 жители, всички българи християни.^[2]

В началото на 20 век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Брайчино има 480 българи екзархисти и работи българско училище.^[3]

По време на Илинденското въстание Брайчино е нападнато от турски аскер, опожарени са 77 къщи и цялото село е ограбено. Населението бяга в планината, но е обкражено от башибозука и са убити Танчо Ничев, Митре Тегов, Христо Иванов, Тасе Спиров, Тане Стоянов, Петре Ничев, Коте Янкулов, Василка Янева и Яна Симова. После населението е отведено в Наколец и е измъчвано от Рустем от Пъпле, Рашид от Наколец и Дельо онбаши от Крани. От Брайчино загива и четникът Васил Стефанов^[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брайчино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5]