Царев двор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царев двор
Царев Двор
Центърът на Царев двор
Центърът на Царев двор
Царев двор (Република Македония)
Red pog.png
Царев двор
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 867 m
Население (2002) 605 души
Пощенски код 7315
Телефонен код 047
МПС код ВТ

Царев двор или Царедвор (на македонска литературна норма: Царев Двор) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в сърцето на Горна Преспа на 5 км южно от град Ресен, през него минава река Източница[1].

История[редактиране | edit source]

В 19 век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.[3]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев[4].

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля - Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон[1].

По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 520
албанци 0
турци 81
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | edit source]

Щерьо Димитров
Родени в Царедвор

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.