Царев двор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царев двор
Царев Двор
Центърът на Царев двор
Центърът на Царев двор
Macedonia relief location map.jpg
41.0431° с. ш. 21.0072° и. д.
Царев двор
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 867 m
Население (2002) 605 души
Пощенски код 7315
Телефонен код 047
МПС код ВТ

Царев двор или Царедвор (на македонска литературна норма: Царев Двор) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в сърцето на Горна Преспа на 5 км южно от град Ресен, през него минава река Източница[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.[3]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев[4].

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля - Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон[1].

По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 520
албанци 0
турци 81
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Щерьо Димитров
Родени в Царедвор

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.