Правец (компютри)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правец
Седалище Правец, България
Продукти Правец 8x и др
Уебсайт Фен сайт на компютрите Правец 8/16

„Правец“ е серия български персонални компютри, създадени от Иван Марангозов и разработени в ИТКР, БАН, произвеждани основно в ЗИМ, Правец и БАН, и други заводи в България. Използвани са компютърни архитектури на Епъл (при Правец 8x, с изключение на Правец 8Д) (Apple I, Apple II) и IBM PC (при Правец 16). Всички 8-разрядни компютри „Правец“ са с процесор 6502 с работна честота 1,018 MHz или българското му издание СМ630.

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели (ИМКО - ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, на базата на който през следващата година започва масово производство на 8 битовите компютри от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец са наречени на родния град на Тодор Живков - гр. Правец, където е построен и заводът, в който са се произвеждали.

Първото международно представяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българския робот-ръка - РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.

След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство (с леки модификации) в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създадения Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите, използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работници, а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ - Стара Загора, ЗМД - Пазарджик, ЗЗУ - Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството през 80-те години на XX век България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. Също така голяма част от електрониката, използвана от руската космическа програма, също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).

Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години, като България не отстъпва на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. През тези години е било въпрос на престиж всяка по-сериозна икономика да произвежда аналози на Apple или IBM.

Основно компютрите Правец са се произвеждали в КМТ - Правец (Комбинат по Микропроцесорна Техника Правец), както и в БАН. Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло съвместими с архитектурата на Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серия Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са базирани на IBM PC.

История[редактиране | edit source]

Модели[редактиране | edit source]

8-битова архитектура[редактиране | edit source]

Серия ПРАВЕЦ 8 :

  • ИМКО-1 (Индивидуален МикроКОмпютър [1]) е първият български персонален компютър (ПК). Произвежда се през 1980-82 г. Близък аналог на Apple II. ОЗУ (RAM) 48 kB (с възможност за разширение до 64 kB), ПЗУ (ROM) 12 kB. Централен процесор (ЦП) с тактова честота 1 MHz. Не ползва дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) (защото по това време в България все още не се произвеждат), а лентово ЗУ. Цена по онова време – 4190 лева (около 2600 долара).
Правец 82 в училище в Русия
  • Правец 82 (ИМКО-2) - „82“ е годината на модела. Компютърът е с вграден интерпретатор на BASIC, ОЗУ/ПЗУ - 48/12 kB; Компютърът използва процесор 6502 с тактова честота 1,018 MHz. Българският процесор СМ630 се явява пълен аналог на MOS Technology 6502 и се използва в компютрите Правец 8А/C/S/VC. Правец 82 и ИМКО-2 са идентични на апаратно ниво, като Правец 82 е комерсиалният вариант на ИМКО-2. Разликата между двата модела е в това, че кутията на ИМКО-2 е оцветена в зелено и бежово или кафяво и бежово и хоризонталните капаци са метални, а не пластмасови както при Правец 82. Кутията на Правец 82 е жълта с релеф по нея. Друга разлика между ИМКО-2 и Правец-82 е, че при включването си ИМКО-2 изписва "ИМКО 2", а Правец-82 изписва "ПРАВЕЦ" на най-горният ред в средата. ИМКО-2 е произвеждан от ИТКР на БАН, а Правец 82 се е произвеждал от Прибостроителния завод в гр. Правец, по-късно разширен и превърнат в Комбинат по микропроцесорна техника — Правец. Разликата в терминологията между „комбинат“ и „завод“ е в това, че комбинатът комбинира завод за производство с институт за развойна дейност на произвежданите продукти. Произвеждал се е и във военен вариант — с метална кутия и включващ две допълнителни платки, позволяващи свързване към стандартните армейски радиостанции с цел предаване на сигнал по безжичен път от и към същия вид машина, със скорост до 300 bps. Едната платка се е грижела за предаването, а другата за приемането на данните.
  • Правец 8E – Внесен в България през 1985 г. в ограничено количество най-вероятно от Тайван. Този модел не се е произвеждал в България и е директен клонинг на Apple ][e. За разлика от българските компютри Правец не е хардуерно кирилизиран. Правец 8А по всяка вероятност е базиран на него. Най-вероятният производител на този компютър е Тайванската фирма Orange. В България са му поставяни лепенки отдолу на кутията на които пише само "Правец 8".
  • Правец 8М – оригинална българска разработка. Също с вграден интерпретатор на BASIC. Има вградена на дъното CP/M платка, съдържаща 16 kB допълнителна памет и процесор тип Z80, позволяващи на системата да работи както с DOS, така и с операционни системи CP/M. Има и военен вариант с различна кутия, подобна на терминал (монитор, компютър и дискетни устройства за в една кутия с полски, вместо български, монитор).
  • Правец 8D – 8-битов домашен компютър, използващ домашен телевизор вместо специален компютърен монитор. Програмно несъвместим с компютрите от фамилията Правец 82 (заради различната архитектура). Аналог на Oric Atmos. Първоначално работи само с касетофон за записващо устройство (след 1990 г. се появяват и ЗУГМД (дискетни устройства) за него, представляващи ЗУГМД и контролер в един корпус. Преди 1990 г. има само любителски разработки на контролери, позволяващи дискетно устройство от Правец 82 да се ползва на Правец 8D). Има подобрени звукови възможности, чрез микросхема на Yamaha. Използва се широко за домашна употреба и за обучение. Изключително атрактивната цена на модела (около 10 пъти по-ниска от Правец 82) дава големи надежди за този модел и не малко ученици и студенти са започнали първите си стъпки на Правец 8D.
  • Правец 8А – за първи път използва българският схемен набор (процесор и чипсет) СМ 63x, паметта може да се увеличи до 1080 kB, чрез специализиран слот, разположен централно на дънната платка. Достъпът до паметта се осъществява на страници от по 64 kB.
  • Правец 8С – Подобрена, но и орязана версия на Правец 8А. Вторият „домашен компютър“, създаден да замести Правец 8D. Няма централен разширителен слот за памет. За сметка на това обаче има 128KB вградена на дъното RAM памет, вграден флопи дисков контролер, сериен и паралелен интерфейс. При някои от разновидностите на модела серийният и паралелен интерфейс липсват с идеята да се намали крайната цена, а потребителят е можел отделно да си закупи чиповете и да си ги запои на дънната платка ако желае. Поради интеграцията на голяма част от иначе добавяните като интерфейсни платки възможности има само 3 слота за разширение.
  • Правец 8S – Последната версия на 8-битовите компютри от серията Правец. Нещо като „луксозна версия“ на Правец 8C. Произведени са твърде малко количества от този модел. Разликата е в по-добрата интеграция на елементите на дънната платка. Позволява без разширителна карта, а чрез директна замяна на чиповете на дънната платка да работи с до 1080 kB памет.
  • Правец 8VC – Подобрена версия на Правец 8C. Основната известна разлика е в кутията, която наподобява кутията на ИЗОТ 1031C, т.е. мониторът и компютърът са в една кутия. Има до две дискетни устройства, а клавиатурата е отделно.

16-битова архитектура[редактиране | edit source]

Монитор на Правец 16
  • Правец 16 – аналог на IBM PC, с процесори Intel 8088 и Intel 8086. Първоначално е разработен под името "ИМКО-4".
  • Правец 16А/Н - „Подобрена“ версия на Правец 16, с процесор v20 на НЕК (NEC), работещ на 8 мегахерца и с 1 MB памет и 20 MB твърд диск. Особеното е, че с програмни средства тактовата честотата на процесора може да се повиши до 12 MHz, а 384 kB от паметта могат да се използват като виртуален диск.
  • Правец 16Т - с интел 8088 10 MHz и 640 kB памет.
  • Правец 286 – с интел 80286 8/12 MHz и 1 MB памет.
  • Правец 386 - с интел 80386SX 25 MHz и 1 MB памет.
  • Правец 486 – произведен само в единични бройки - като прототип.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ИМКО неофициално се дешифрира често и като Иван Марангозов Копира Оригинала. Иван Марангозов е разработчика на българското копие на Епъл.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]