Кхоса (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кхоса (език)
isiXhosa
Страна ЮАР
Брой говорещи 6 880 000
Систематизация по Ethnologue
-Нигер-конгоански
.-Атлантически конгоански
..-Волта-конгоански
...-Бенуе-конгоански
....-Бантуидни
.....-Южни бантуидни
......-Тесни банту
.......-Централни тесни банту
........-Зона S банту
.........-Нгуни (S.40)
..........→Нгуни
Официално положение
Официален в ЮАР
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 xh
ISO 639-2 xho
ISO 639-3 XOS

Кхоса (МФА: [ˈkǁʰoːsa]) е един от официалните езици на ЮАР. Той се говори от около 7,9 милиона души — около 18% от населението на ЮАР. Характерна отличителна черта на езика са цъкащите съгласни. Дори и името, „кхоса“, започва с цъкащ звук.

Обща информация[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Името Кхоса е име на един легендарен вожд. Членовете на етническата група, говореща кхоса, се наричат „амакхоса“ и наричат езика си „исикхоса“. Почто всички езици с цъкащи звуци са койсански езици и присъствието на цъкания в кхоса показва силната историческа връзка с койсанските съседи. Името „кхоса“ означава „разгневените хора“ на койсански.

Географско разпределение[редактиране | edit source]

Езикът представлява най-югозападния клон на подсемейството нгуни на банту езиците. Както беше споменато, кхоса се говори като майчин език в Южна Африка, най-много в провинцията Източен Кейп. Зулуското име за Източен Кейп е всъщност „КваКхоса“, което означава „място на кхоса“ (Квазулу, разбира се, има аналогично значение — „място на зулу“. Кхоса се говори и в провинцията Западен Кейп, включително и в Кейптаун, и в Йоханесбург. Кхоса е втори по разпространение език в Южна Африка като цяло.

Диалекти[редактиране | edit source]

Освен, че е до голяма степен взаимно разбираем със зулу и тясно свързан с банту езиците, кхоса има няколко диалекта. Има спор между учените относно точното разграничение на диалектите. Една от класификациите е: (оригинален) кхоса, нгкика (смятан за „стандартен“), бхака, мпондо, гкалека, мфенгу, тембу, бомвана и мпондомисе.

Граматика[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]