Яков Крайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яков Крайков
български издател, печатар и книжовник
Роден: 1520/30
Каменишка Скакавица?
Починал: ?
?

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на/за печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Роден е според него близо до тогавашното село Колосия, в подножието на Осоговската планина, като вероятно се касае за днешното село Каменишка Скакавица. Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски”, след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. в отворената в манастира Грачаница печатница работи като печатар, редактор и словослагател.

Първите български печатни книги[редактиране | edit source]

Часословът на Крайков, 1566, Народна библиотека Кирил и Методий

По-сетне, към средата на 16 век, Яков Крайков заминава за Венеция, за където знае, че има славянска печатница, запознавайки се с много книги отпечатани там. Във Венеция купува и обновява печатницата на Винченцо Вукович.

За период от 6 години отпечатва 4 книги. Съвсем в духа на историческия период и на нуждата от душеспасително четиво за укрепване на православната вяра тези книги са предимно богослужебни:

  • Часословец от 1566 г.,
  • Псалтир с последования от 1569 г.,
  • Молитвеник от 1570 г.
  • Сборникът „Различни потреби“ от 1571–1572 г.

От 15 до 30 май 1566 г. Крайков отпечатва своята първа книга – „Часослов”, с двуцветен печат, и съдържаща 31 гравюри. Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Крайков е съдружник на Кара Трифун, който продава книгите му в Скопие.[2]

Технически и езикови нововъведения[редактиране | edit source]

През 1569 г. Яков Крайков в съдружие със сръбския издател Йеролим Згурович отпечатва „Псалтир” с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. Придобил опит в книгопечатането през 1570 г. отново с Йеролим Згурович издава една голяма книга - „Молитвеник”, съдържащ 281 листа. В послеслова на молитвеника /требника/ Яков Крайков се определя като „Крайков син” от Македония – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на среднобългарския език, редактирайки старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия новобългарски език, като премахва и съкращения на думи.

Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение. През 1572 г. Яков Крайков издава последната си и четвърта книга - „Различни потреби”, която съдържа 128 листа. Сборникът „Различни потреби“ е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. В този сборник са поместени молитви в съкратена форма, преработен е мецеслова, като книгата съдържа и разкази. На страниците на „Различни потреби”, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето си е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 191. ISBN 954-642-210-Х
  2. Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 218. ISBN 954-642-210-Х
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.