Пунически език
| Пунически език |
|
| Страна | Картаген и северноафриканското крайбрежие, Иберия, Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарски острови |
|---|---|
| Регион | Средиземно море |
| Брой говорещи | изчезнал език |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЦентралносемитскиСеверозападно семитскиХанаанскиФиникийски Пунически[1] В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизацция е примерна. |
|
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
Пуническият език или Картагенски език (от названието с което римляните са наричали картагенците - пуни) е изчезнал семитски език говорен през античността в Средиземноморието и по-специално в Северна Африка и няколко острова в Средиземно море. Пуническият език принадлежал на хората на пуническата култура.
Пуническият се е обособил в разнообразните диалектни рамки на финикийския език, говорен по финикийското крайбрежие и в Северна Африка, включително и в Картаген, и по цялото Средиземноморие. Известен е от запазени надписи и лични имена. Пиесата Poenulus от Плавт съдържа няколко израза от говоримия по него време пунически, които днес са обект на специален интерес и лингвистични изследвания, тъй като, за разлика от запазените надписи на пунически, съдържат на латински гласни звукове. [1]
За пуническата граматика се съди от финикийските езици. Немногобройните латински източници разкриват, че финикийската реч имала 12 части на речта, от които 8 традиционни (съществително, местоимение, глагол, прилагателно, наречие, предлог, съюз и междуметие), както артикулируема и безлична форма на речта; инфинитив и на лат. «gerundium».
Августин от Хипон обикновено се счита за последния голям античен писател който е имал известни познания на/за пунически. Той се и намира за "основен източник при оцеляването на [късно]пуническия". Според него, пуническият език е все още говорим в този регион на Северна Африка (Картаген, днес в Тунис) близо 5 века след превземането на Картаген от Древен Рим на Римската република. Както ни предава Августин Блажени, по това време все още е имало хора, които се наричат "ханаанци" (т.е. именно: картагенци). [2]
През 1565 г. на историческа основа (легендите за титаничния античен сблъсък между Рим и Картаген) и под въздействие на популярната по това време култура (Евреинът от Малта) е изказана идеята, че съвременният малтийски език има пуническа основа.[3] Тази теория в последствие се напълно дискредитира защото се оказва, че тогавашният малтийски език е продукт от смесването на сицилианско-арабски с италиански. [4]
Източници[редактиране]
- ↑ Sznycer, Maurice. Les passages puniques en transcription latine dans le Poenulus de Plaute. Paris, Librairie C. Klincksieck, 1967.
- ↑ Jongeling. Karel; & Kerr, Robert M.. Late Punic Epigraphy. Mohr Siebeck, 2005. ISBN 3161487281. с. 4.
- ↑ L-Akkademja tal-Malti. The Maltese Language Academy. //
- ↑ Vella, Alexandra. Language contact and Maltese intonation: Some parallels with other language varieties. // Aspects of Multilingualism in European Language History. John Benjamins Publishing Company, 2004. ISBN 9027219222. с. 263.
