Пунически език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пунически език
Страна Картаген и северноафриканското крайбрежие, Иберия, Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарски острови
Регион Средиземно море
Брой говорещи изчезнал език
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Северозападно семитски
....-Ханаански
.....-Финикийски
......→Пунически
[1] В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---

Пуническият език или Картагенски език (от названието с което римляните са наричали картагенците - пуни) е изчезнал семитски език говорен през античността в Средиземноморието и по-специално в Северна Африка и няколко острова в Средиземно море. Пуническият език принадлежал на хората на пуническата култура.

Пуническият се е обособил в разнообразните диалектни рамки на финикийския език, говорен по финикийското крайбрежие и в Северна Африка, включително и в Картаген, и по цялото Средиземноморие. Известен е от запазени надписи и лични имена. Пиесата Poenulus от Плавт съдържа няколко израза от говоримия по него време пунически, които днес са обект на специален интерес и лингвистични изследвания, тъй като, за разлика от запазените надписи на пунически, съдържат на латински гласни звукове. [1]

За пуническата граматика се съди от финикийските езици. Немногобройните латински източници разкриват, че финикийската реч имала 12 части на речта, от които 8 традиционни (съществително, местоимение, глагол, прилагателно, наречие, предлог, съюз и междуметие), както артикулируема и безлична форма на речта; инфинитив и на лат. «gerundium».

Августин от Хипон обикновено се счита за последния голям античен писател който е имал известни познания на/за пунически. Той се и намира за "основен източник при оцеляването на [късно]пуническия". Според него, пуническият език е все още говорим в този регион на Северна Африка (Картаген, днес в Тунис) близо 5 века след превземането на Картаген от Древен Рим на Римската република. Както ни предава Августин Блажени, по това време все още е имало хора, които се наричат "ханаанци" (т.е. именно: картагенци). [2]

През 1565 г. на историческа основа (легендите за титаничния античен сблъсък между Рим и Картаген) и под въздействие на популярната по това време култура (Евреинът от Малта) е изказана идеята, че съвременният малтийски език има пуническа основа.[3] Тази теория в последствие се напълно дискредитира защото се оказва, че тогавашният малтийски език е продукт от смесването на сицилианско-арабски с италиански. [4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sznycer, Maurice. Les passages puniques en transcription latine dans le Poenulus de Plaute. Paris, Librairie C. Klincksieck, 1967.
  2. Jongeling. Karel; & Kerr, Robert M.. Late Punic Epigraphy. Mohr Siebeck, 2005. ISBN 3161487281. с. 4.
  3. L-Akkademja tal-Malti. The Maltese Language Academy. //
  4. Vella, Alexandra. Language contact and Maltese intonation: Some parallels with other language varieties. // Aspects of Multilingualism in European Language History. John Benjamins Publishing Company, 2004. ISBN 9027219222. с. 263.

Външни препратки[редактиране | edit source]