Нихоншоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nihonshoki tanaka version.jpg

„Нихоншоки“ (японски 日本書紀 по английската Система на Хепбърн Nihonshoki) или „Нихонги“ (яп. 日本紀, Nihongi), „Японска хроника“ е една от трите книги смятани за свещени за шинтоизма, заедно с „Коджики“ (яп. 古事記, Kojiki) и „Куджики“ (яп. 旧事紀, Kujiki). Считана е за първата същинска японска историография и проследява историята на Япония от сътворението на архипелага до управлението на императрица Джито (яп. 持統天皇, Jitō-tennō) (686-697).

История[редактиране | edit source]

Паметникът е завършен през 720 г. Съставен е по нареждане и под ръководството на принц Тонери (яп. 舎人親王, Toneri-shinō) заедно с другия главен съставител Фудживара-но Фухито (яп. 藤原不比等, Fujiwara-no Fuhito). За образец на съставителите служат древните китайски исторически хроники. Интересен е фактът, че „Нихоншоки“ е написан едва 8 години след съставянето на „Коджики“ - документ с твърде сходно съдържание на неговото. Една от вероятните причини е, че „Нихоншоки“ е написан изцяло на китайски език, което по това време устройвало повече целите на Японския императорски двор.

Съдържание[редактиране | edit source]

„Нихоншоки“ се състои от тридесет свитъка (яп. 巻, maki), разделени на три части. Документът основно се концентрира върху историчски събития и факти, както и върху генеалогията на императорите. Първата част започва с два свитъка, които се занимават с японските митове за сътворението и последвалите го събития. А следващите свитъци дават началото на проследяването на историята на Япония по хронологичен ред на управление на императори, като започват с легендарния първи император Джимму (яп. 神武天皇, Jimmu-tennō). Втората част от свитъци е за управлението на император Темму (яп. 天武天皇, Temmu-tennō) (673-686). Третата и последна част обхваща управлението на императрица Джито.

В документа присъстват и 129 песни/поеми „ута“ (яп. 歌, uta). 50 от тях съвпадат с песните от „Коджики“, а останалите 79 се срещат за първи път. За записването им е използвана същата писмена система, както и в „Коджики“ - Маньогана (яп. 万葉仮名, Man'yōgana) т.е. ползване на китайски писмени знаци само с фонетичната им стойност, не като идеограми.

Източници[редактиране | edit source]

  • Калве, Робер „Японците: историята на един народ“. Рива (2005)
  • Цигова, Бойка „Пътят на словото в Япония“. Университетско издателство "Св. Климент Охридски" (2006)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((en)) The Internet Sacred Text Archive - Преводи на японски шинтоистки текстове, сред които и на „Нихоншоки“, на английски.
  • ((ja)) 和漢籍の書棚 - Текстът на „Нихоншоки“ на японски.