История на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Япония
Imperial Seal of Japan.svg
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Дзьомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кему (1333-1336)
 • Муромаши (Ашикага) (1336-1578)
 · Намбоку-шо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Историята на Япония обхваща историята на японските острови и японския народ, простираща се от древността до съвременната история на страната като национална държава. Първото известно писмено споменаване на Япония е кратка информация в хрониката Двадесет и четири истории — колекция от китайски исторически текстове от 1 век. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна цивилизация (според историка Самюъл Хънтингтън, тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и държава[1]), развила се от китайската между 100 г. и 400 г. сл. н. е.

Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната — най-близката до Азия точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3 200 km, като пресича няколко климатнични пояса. Голяма част от четирите главни острова — Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу, както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.[2]

По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката Сакоку) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.

Периодизация[редактиране | edit source]

Според основните цивилизации на Самюъл Хънтингтън, Япония формира отделна цивилизация в една държава (на картата в зелено).

От края на 19 век, в Япония е прието историята на страната да се разделя на следните времеви периоди (джидай):

Дати Период Период Подпериод Форма на управление
40 000 г. пр.н.е.13 000 г. пр.н.е. Палеолит
13 000 г. пр.н.е.3 век пр.н.е. Древна
Япония
Джьомон
3 век пр.н.е.3 век Яйои
4 век6 век Ямато Кофун
593710 г. Асука
710794 г. Нара
7941185 г. Хейан
11851333 г. Феодална
Япония
Камакура Шогунат Камакура
13331392 г. Муромачи Намбоку-шо Шогунат Муромачи
13921568 г. Сенгоку
15681600 г. Адзучи-Момояма
16001868 г. Едо Шогунат Токугава
18681912 г. Съвременна
Япония
Мейджи Японска империя
19121926 г. Тайшо
19261945 г. Шова
19451952 г. Окупация на Япония
19521989 г. Следокупационен период
от 1989 г. Хейсей

Периодите са назовавани по името на имперската столица — Асука, Нара, Хейан-кьо (дн. Киото) за периода Хейан, след това по името на столицата на шогуните: Камакура, Муромачи (квартал на Киото), Едо (дн. Токио). Императорите в японската периодизация се посочват с посмъртното си име (сонго), следвана от титлата тенно (букв. „господар на небето“). Системата на годините ненго важи в Япония до приемането на западния календар през 1873 г.[3]

Палеолит[редактиране | edit source]

Съществуват доказателства, които предполагат, че на японските острови се заселват хора още по времето на късния палеолит.[4] След последния ледников период, около 12 000 г. пр.н.е., японският архипелаг се отделя от континенталната част на Азия, като богатата му екосистема насърчава развитието на човека.

Най-ранните известни керамични находки принадлежат на културата Дзьомон, която продължава до 3 век пр.н.е.

Древна Япония[редактиране | edit source]

Феодална Япония[редактиране | edit source]

Виж Самурай

Японска империя[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София. Издателство „Обсидиан“. 2006 г. Глава 2. Цивилизациите в историята и в днешно време.
  2. Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 133. ISBN 954-584-165-6
  3. Енциклопедия Larousse. „История на света“. София. Издателство ICON. 1999 г. т.1, стр. 190. ISBN 954-8517-17-5
  4. Global archaeological evidence for proboscidean overkill, Todd Surovell et al., Proceedings of the National Academy of Sciences, 2005

мк:Историја на Јапонија