Техно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Техно
Стилистични корени Синтпоп, постдиско, електро, чикаго хаус, индъстриъл, хай енърджи, фънк
Културни корени САЩ, средата на 1980-те
Типични инструменти Кийборд, синтезатор, барабани, секвенсер
Популяризиране От края на 1980-те в Европа

Техно музиката е вид електронна денс (танцова) музика, възникнала в Детройт, САЩ през втората половина на 80-те години на 20 век. Първото публично използване на думата „техно“, за да се определи музикален жанр, датира от 1988 г. В днешно време съществуват много стилове в техното, но детройтското техно се смята за основата, върху която са градени много от другите поджанрове. Техното често се използва погрешно като понятие, обхващащо всякаква електронна или денс музика. Други родствени жанрове са тек хаус и транс.

История[редактиране | edit source]

Техното се появява в американския град Детройт. Този град е известен като "Моторният град" (motrown), поради огромните си заводи за производство на автомобили и машини, в които непрекъснато се внедряват нови технологии. Оттук и другото име на града "Techno city" (Технологичнният град)! От тук идва вдъхновението на някои авангардни музиканти, които просто отразяват цялото това машинно внушение на града в своята ===музика. По това време в друг американски град, наречен Чикаго, се развива музика повлияна от диското, наречена Хаус. Фактически техното се създава, когато някои по-любознателни ди-джеи от Детройт (Хуан Аткинс, Кевин Сандерсън, Дерик Мей) решават да експериментират повече с новата хаус музика. Те я развиват чрез експерименти, станали възможни благодарение на нововъведения в студийната техника като семплера. В парчетата вече участват както и нечувани досега семплирани звуци, така и чисто индустриални семпли. Също така музикантите от Детройт смесват и взимат части от други стилове като европейската синтезаторна поп музика (Kraftwerk, Tangerine Dream, New Order, Can) и американски фънк. Голяма е ролята за образуването на техното на групата от Детройт "Cybertron", които са правили електронна музика, повлияна от фънка, наречена "Electro-Funk" или "Electro". Един от членовете на тази група Хуан Аткинс (Juan Atkins), често е отбелязван, че е изобретател на термина и баща на самата техно музика. Все пак е известно, че Аткинс е бил в постоянен контакт с другите музиканти от Детройт, които са развивали електронна денс музика. През 1984 Аткинс създава сингъла "Techno City", независимо продуцирана електронна композиция, която става голям хит в Европа, особено в Лондон и Берлин. Малко по-късно европейците почват да правят собствена "Техно" музика, базирана на звука от Детройт. Впоследствие в Европа техното претърпява страховити и зловещи промени, особено в Холандия и Германия. Една централна идея в тази музика е хармонията между човек и машина (Kraftwerk — man/machine) и естествено е новопоявилият се експериментален хаус стил да бъде наречен именно 'техно'. Основоположникът на техното в Детройт Juan Atkins казвал:"...техно е технологично". Музика, която звучи футуристично: нещо, което не е било правено преди. Музика, която звучи като машини, а не машини, които звучат като музика." Затова техното трябва да има вкус на пластмаса. Да изглежда не от тази планета. Да изглежда като космически кораб. Да бъде колкото се може по-синтетично и индустриално. В никакъв случаи да не имитира някои от познатите ни традиционни инструменти.


Определение[редактиране | edit source]

Терминът 'техно' в днешно време е използван за много видове електронна музика. Представлява абстрактна вариация на хаус. Но техното за разлика от хауса е по-твърда денс музика, която използва по-твърд синтезатор, по-твърди семпли и е силно повлияна от индустриалната музика. Докато хаус бийта е спокоен, мек и плавен, техно барабана удря яростно, силно, мощно и механично между 115-160 bpm. Звуците варират от репетивни ритми, минимални мелодии, апокалиптични сирени, електро-епични синтезаторни рифове, агресивни индустриални ефекти и шум, до спокойни мелодични моменти, чисто експериментални звуци и фънки ритъм. Често се казва: техно — това е "хеви метълът на денс музиката". Техното съществува вече 15 години и не е нова музика, в сравнение с някои музикални стилове на 90-те години като 'Lo-Fi' и ' Grunge', но е музика, която се е разклонила и еволюирала значително от нейното начало в средата на 80-те години. Техното се явява винаги свежо и интересно заради честото използване на най-новите и най-мощни технологии за запис и звуко-обработване. (между другото, стила 'Grunge' е вече мъртъв). Техното така е замислено, че никога да не стане отживелица. То се нагажда съвършено към всичко, асимилира постоянно нови звуци, мелодии, нови територии. Техното е цяла вселена, необозрима, необятна...,постоянно се появяват и нови теченя в него, то непрекъснато мутира... просто в техното си дават среща най-различни култури, най-различни влияния. Трябва да е така, трябва да е винаги причудливо и различно, иначе ще се удави в посредственост. Още от самото начало в тази музика е заложен култът и непрекъснатият стремеж към Експеримента, затова техното никога не тъпче на едно място. Освен това то има невероятно силно внушение, несравнимо с това на другите стилове музика, толкова силно че на техно парти не можеш да се спреш цяла нощ, непрекъснато движение, като машина, която не се измаря. Техното използва ритъма като хипнотичен инструмент — абсолютно перфектен транс. Въздействието и внушението от една техно-минимално-индустриална форма е твърде силно върху хората които имат сетива настроени на такава честота. При по-твърдите си форми и варианти техното използва широко необятните възможности на индъстриъла и шума — изкривяването на звука и звуковата агресия е отличителна черта на всички хардкор-денс електронни стилове. Техно — това е свобода... свобода на сетивата, на въображението, на усещанията. Тук няма граници и прегради, внушението е кибернетично, роботизирано, минимализирано, технологично...,без физическо-материалистични отживелици. Често се казва, че техното рисува картини от едно бъдеще, което ние никога няма да видим, само можем да усетим...,техното отразява обаче и настоящето — това е монотонна музика за една монотонна епоха.


Стилове[редактиране | edit source]

Хардкор Техно[редактиране | edit source]

Това е тежка, по-малко абстрактна и по-агресивна версия на техно, която е възникнала през деветдесетте години на XX век на много места — основно в Холандия, Германия и Великобритания. Стилът се характериза с бързо темпо, изобилие от индустриални звуци, ужасяващи крясъци, вопли. Това е твърдият дух на техното — анархистичен, революционен, индустриален, безкомпромисен... Често присъстват тежки барабани, виещи и ревящи синтезатори подобни на моторна резачка или банциг, понякога страшно шумни.

Габър[редактиране | edit source]

Известен още като габа, габърът е подстил на хардкор техното. "Gabber" буквално означава приятел. Характеризира се обикновено с темпо от 150 до 220 бийта в минута. Насилие и наркотици са често срещани теми, но това е силно вариращ стил, затова такава обща характеристика не може да се даде. Габъра понякога е асоцииран погрешно и с неофашизма, но много изпълнители са издавали песни, в които говорят против расизма.[1] Известни изпълнители са Neophyte, The Stunned Guys, DJ Promo

Спийдкор[редактиране | edit source]

Спийдкорът е вид хардкор техно, характеризиран чрез високата си честота на бийтове и агресивните си теми. Точните граници на bmp не са определени, но са около 250bpm като рядко се превишават 1000.

Хепи Хардкор[редактиране | edit source]

Хепи Хардкорът е доста различен от останалите подстилове на Хардкор Техното, който са с по-"мрачни" мотиви. Характеризира се като много бърза (165-180 BPM) музика, съпътсвана с мъжки или женски вокали и е по-близка до оригиналният холандски габър. Широко повлиял на Фрийфор Хардкора. Известни изпълнители са DJ Ham (Eclipse), Technikore, Weaver, Скот Браун, Scooter.

Detroit Techno[редактиране | edit source]

Детройт, моторният град. Огромно количество заводи и фабрики, специализирани в областта на автомобилното производство. В зората на американската автомобилна промишленост те са се нуждаели от много евтина работна сила. И тя се стичала в Детройт от цяла Америка. Чернокожото население било готово за работа в средата на еднообразните шумове на автомобилните конвейери. По-късно някои от това население дошли до извода, че под еднообразните звуци не само може да се работи, под тях може да накараш човек да танцува. Това било началото на експерименти, пионери в областта на която станали отдавнашните приятели — Juan Atkins, Kevin Saunderson, Derrick May и Jeff Mills. Трябва да се отбележи, че детройтското техно е крайно минималистично. Може би това се обяснява с факта, че хората стоящи в източника на тази музика, не са могли да си позволят голямо количество оборудване. Едногласов синтезатор, дръм-машина и четириканален пулт, често са се явявали като пълния комплект апаратура на детройтския техно музикант. Затова, често в композициите звучат всичко на всичко четири звука. Чернокожите приятели вярвали, че може да се прави музика и на това. И правили. А за да не бъде един техно-трак съвсем както предишния, голямо значение се придавало на работата със звуците, които са тъмни, трансиращи, отнасящи, абстрактни, минималистични, с по-лек бийт. В средата на 80-те, в Детройт се появяват ъндърграунд техно-клубове. До преди това там са съществували клубове с преимуществено хип-хоп и електро музика. Музикантите започнали да откриват нови лейбъли. Juan Atkins открил лейбъла Metroplex, Derrick May — Transmat, Kevin Saunderson — KMS, Jeff Mills — Axis. В 87-ма година Juan Atkins пуска компилацията "Techno — the new dance sound of Detroit". След това терминът 'техно', здраво и надеждно се закрепва към сурова и минималистична танцувална музика, в основата на която лежи прав бийт на около 130 bpm. Вълната детройтско техно бързо достига до Европа и бързо да се разпространява по европейските дансинги. В края на краищата техното станало по-популярно в Европа отколкото в Щатите. За прослушване се препоръчват: Model 500 "Classics"Jeff Mills Advent Christian Bloch Voco derman Лейбъли: Metroplex, Transmat, Axis, KMS, Basic Chanel, Underground Resistance, Tresor, Hybrid, Djax-Up-Beats, Novamute.

Techno-Funk[редактиране | edit source]

по-разчупен брейк-бийт ритъм, фънки синтове и баси.

Hard Techno[редактиране | edit source]

твърдо, прямо, удрящо бенгинг текно. Не е минимално. Чуите DJ Boss

Minimal Techno[редактиране | edit source]

Препоръчва ce този стил да се слуша само от хора които са навътре във техното, понеже е труден за разбиране. Минималистичните композитори разчитат на много малко (т.е минимално) количество музикален материал да изразят себе си. За да компенсират малкото материал, минималистите повтарят семплите отново и отново, т.е. става зацикляне (Cycle). Огромното въздействие на тази музика е в следствие на това монотонно повтаряне на едни и същи звуци и мотиви, ефекта често е транс подобен и хипнотичен. Получава се вглеждане, детайлно проучване и изучаване на всеки звук. Всъщност това е крайно интересен стил, понеже е толкова елементарен и икономичен. Тук няма музикални теми и мелодии както в Гоа транс. Има само отделни шумове и ефекти. Но те пък са различни за всяка песен, тъй че в крайна сметка това е един от най-мощните стилове в момента в техното. Някои хора (предимно транс слушателите) казват че минималистичната музика е отегчителна, тъпа и гадна. Наистина може да бъде такава ако се слуша по погрешен начин. Не търсете мелодия и лесни за възприемане звуци, а слушайте на структурно ниво: самия скелет на песента, семплите от които е изградена, ритъма. Минимъла е вид изкуство — без да имаш мелодия, да направиш нещо интересно за слушане. Най-запалените привърженици на минимъла го възприемат и като начин на живот, един вид утопично-футуристична философия, при която се отхвърлят материално-физическите отживелици.

Monomalistic techno[редактиране | edit source]

монотонно минимъл текно , което е записано като 'моно', тоест не е със стерео ефект. Дълбоко минималистично и хипнотично подмолно въздеиствие.

Cycle techno[редактиране | edit source]

минимално техно със непрекъснат 'цикъл' - мощни, твърди повторения на дадени звуци, които имат особено силен ефект върху почитателите на тази музика, т.нар. "минималисти".Пример:Henrik B — Raped Guinea Pig,Johannes Heil — Sunrise Illuminate the Planet LP) Umek — Bronildera, The Advent — Traktion

Acid techno[редактиране | edit source]

хибриден жанр, въвежда ефектите от ейсид хаус във структурата на техното. Тежки басове, мощни ейсид нагнетявания на звука. Пример: Joey Beltram - "spiral front"

Hard Minimal[редактиране | edit source]

много тежък, смазващ барабанен ритъм. Сурови, грубо-брутални, изкривени, зациклени техно-индустриални звуци и шум, наричани "валяци". 145-160 Bpm

Industrial Minimal[редактиране | edit source]

много изкривено, много монотонно, твърдо, шумно и зловещо индустриално техно

Tribal Techno[редактиране | edit source]

модерен трибализъм.Усъвършенстван вариант на трайбъл хаус. Минимално и цикъл техно с трайбъл племенни барабани.

Pumping Techno[редактиране | edit source]

Известно още и като Pumping minimal или Jump-up techno, това е абсолютно диджейско оръжие, което прави чудеса на дансинга. Техно за лудо скачане, самите баси и барабани имат много характерен "помпещ" и пулсиращ звук, които неудържимо те кара да правиш това за което си дошъл на парти.

Intelligent Techno[редактиране | edit source]

Наричано още Listening Techno или техно за креслото, защото е особено пригодно за домашно прослушване. Атмосферни мелодии, приличат на ембиънт, но темпото е по-бързо 70-115 bpm. Меко, прятно техно за релакс и слушане когато сте сами. Музика за вашите слушалки. А първия лейбъл които започнал да пропагандира такава музика, станал английския Warp в началото на 90-те. Примери: Kenny Larkin "Azimuth" Plastikman "Musik" B12 "Electro Soma", "Time Tourist" Orbital "Orbital 2" Scorbie "Googolopolis" Лейбъли: Warp, Plus 8, Novamute.

Techno-Trance[редактиране | edit source]

смес между техно и транс. По-леките работи приличат на диско. Предишното име на стила беше Progressive Dance. Примери: DJ Sash и Robert Miles. 130-150 bpm

Experimental Techno[редактиране | edit source]

чист електронен и звуков експеримент, минималистично техно с необикновен, странен и тежък бийт. Нестандартен, разчупен ритъм, нечувани досега звуци... Може би това ще е звукът на новия век, може би това е звукът на бъдещето.

New School Techno[редактиране | edit source]

експериментално танцувално техно, въведено и развивано от Justin Berkovi и Christian Vogel. Присъства силна и явна синтезаторна линия на преден план,която е позната от ранното техно от началото на 90-те. Използва се като нестандартен ритъм с новооткрити и неизползвани досега звуци и мотиви.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Silcott, Mireille. Rave America: New School Dance Scapes. (Toronto: ECW Press, 1999), 114-117.