Масова комуникация

Масова комуникация - от латинската дума communico (съветвам се с някого), в най-общия си смисъл означава процес на разпространяване на информация, посредством технически средства като печат, радио, кино, телевизия, интернет. Масовата комуникация е информация, която се разпространява сред големи по състав и пръснати на различни места аудитории.

Терминът mass communication е възникнал в англо-американските изследвания и представлява множество от хора, което за комуникатора в масовата комуникация според Райд е необозримо, хетерогенно и анонимно.

Масовата комуникация не е междуличностна комуникация. Съществена е разликата между двата термина - при междуличностната комуникация партнъорите са лице в лице, докато масовата е насочена към щирок сегмент от населението.

Характерно за масовата комуникация е дистанцията в пространството. Пример за това са преките предавания по телевизията или радиото. Също така при нея е налице и пространствено-времево разделение между комуникатора и реципиента. Примери за това са четенето на вестник или книга, слушане и гледане на вече записани телевизионни или радиопредавания.

Масовата комуникация е процес, при който съобщенията се предават публично (без да е точно определен кръгът от получатели); индиректно (посредством пространствена или пространствено- времева дистанция между комуникатора и реципиентите); едностранно (без размяна на ролите на съобщаващия и приемащия). Този процес се предава към своите получатели чрез техническо средство за разпространение, което се наричаме масмедии.

Цел на масовата комуникация е чрез масмедиите да разпространява всякаква на вид информация (знания, духовни ценности, морални и правни норми и т.н.) сред широк кръг от анонимни потребители и да им въздейства по съответния начин.

Източници

• Философски речник (Първо адаптирано българско издание)
• Обективите на времето в средствата за масова комуникация - Елена Петрова
• Ефективен Пъблик Рилейшънс - Скот Кътлип, Ален Сентър, Глен Бруум.