Асонанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асонансът е тропа, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението. Например, в стихотворението на Ботев „Хаджи Димитър“ се среща асонанс с гласната е: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.

Макар и рядко, асонанса се среща и в прозата. Води началото си от средновековната френска, келтска и испанска поезия.