Водородна връзка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пример за междумолекулни водородни връзки.[1]
Водородните връзки между молекулите на водата (с пунктир).
Междумолекулните водородни връзки в ацетилацетона помагат за стабилизирането на еноловия тафтомер

Водородната връзка представлява електромагнитното привличане между двуполюсни молекули, в които водородът е свързан с атом с голяма електроотрицателност, като азот, кислород или флуор, например. Името водородна връзка е малко подвеждащо, защото това не е химична връзка между атоми, а електромагнитно привличане. Енергията на водородната връзка обикновено е от 5 до 30 kJ/mol (килоджаула на мол) и е сравнима с тази на слабите ковалентни връзки (155 kJ/mol), като типичната ковалентна връзка обикновено е само около 20 пъти по-силна от водородната.

Тези сили могат да възникнат както между различни молекули, така и между части на една и съща молекула, като в първия случай се наричат междумолекулни, а в другия вътрешномолекулни.[2] Водородната връзка е вариант на много стабилно фиксирана диполна силова връзка от типа на Ван дер Ваалс, но е по-слаба от ковалентните, йонните и металните връзки. Тя е нещо средно между ковалентна връзка и електростатично вътрешномолекулно привличане. Този вид връзка се среща както при органични молекули като ДНК и протеини, така и при неорганични молекули (водата например).

Водородната връзка е отговорна за високата точка на кипене на водата (100 °C на морското равнище и при атмосферно налягане от 101,3 kPa (килопаскала или една атмосфера). Това става благодарение именно на водородната връзка, докато не е така с другите хидриди, като напр. тези с халогенните елементи. Вътрешномолекулните връзки на водорода са частично отговорни за вторичната, третичната и четвъртичната структури на протеините, както и на нуклеиновите киселини.[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Felix H. Beijer, Huub Kooijman, Anthony L. Spek, Rint P. Sijbesma, E. W. Meijer. Self-Complementarity Achieved through Quadruple Hydrogen Bonding // Angew. Chem. Int. Ed. 37. 1998. DOI:<75::AID-ANIE75>3.0.CO;2-R 10.1002/(SICI)1521-3773(19980202)37:1/2<75::AID-ANIE75>3.0.CO;2-R. с. 75 – 78.
  2. Campbell NA, Reece, JR. Chpt. 1. The Chemistry of life.; // Biology. San Francisco, Benjamin-Cummings Publishing Company, 2005. ISBN 0805371710 ISBN 13: 9780805371710. с. 42, 47-8f.
  3. Campbell NA, Reece, JR. Chpt. 17. From Gene to protein.; // Biology. San Francisco, Benjamin-Cummings Publishing Company, 2005. ISBN 0805371710 ISBN 13: 9780805371710. с. 322.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hydrogen bond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​