Скрижали

Мойсей със скрижалите - гравюра от Гюстав Доре

Скрижалите, също и Скрижалите на завета или Скрижалите на свидетелството са двете каменни плочки с десетте Божи заповеди.

Според Петокнижието от Библията, скрижалите са дадени от Бога на Мойсей на планината Синай. Когато Мойсей видял народа да се клани на Златния телец идолопоклонически, той чупи скрижалите на свидетелството. Впоследствие, Мойсей отива на планината при бога за втори път, за да напише господа за втори път на скрижалите на завета десетте Божи заповеди.

Предаването на скрижалите от бога е най-знаковия момент и най-значимия празник за еврейския народ - Йом Кипур.

Историята със скрижалите

Скрижалите на завета се съхраняват в Кивота и скинията, а след построяването на Соломоновия храм - в него. След завоюването на Йерусалим от Вавилонския владетел Навуходоносор II (известен повече с италианското си име Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди) кивота със скрижалите изчезва.

След завръщането на евреите от вавилонски плен те възстановяват храма (Вторият храм) и непрекъснато го разширяват. След смъртта на Саломе Александра, двамата ѝ сина Аристобул II и Хиркан II влизат в конфликт за властта. Вторият помолил намиращия се в Леванта Гней Помпей да му окаже помощ в гражданската война. Помпей нахлул в Юдея и я превърнал на римска провинция Юдея. Освен това влязъл в Светая Светих на Втория храм - вътрешното светилище, разгневявайки евреите със своята непочтителност, осквернявайки храма. Вътре Помпей не открил никаква статуя на еврейския бог, а и скрижалите липсвали, след което римския пълководец излязъл и заявил на евреите, че религията им е фалшива, обвинявайки свещениците, че взимат жертвоприношения чрез измама. Евреите се разгневяват от постъпката на Помпей и подпомагат неговия противник Гай Юлий Цезар в гражданската война в империята. Когато Цезар става император, той признава юдаизма за законна религия.

След смъртта на Цезар (44 г. пр.н.е.) постепенно настъпва разрив в отношенията римляни - юдеи, завършил с първото еврейско въстание (66 - 73) и опожаряването на Храма (приемано от някои като "божие наказание" за загубването на скрижалите - виж стена на плача).

По времето на ренесанса в Италия, скрижалите се изобразяват като разтворена книга, символ на знанието.

Вижте също

• Похитителите на изчезналия кивот
• Индиана Джоунс и храмът на обречените