Скрижали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Моисей със скрижалите - гравюра от Гюстав Доре

Скрижалите, също и Скрижалите на завета или Скрижалите на свидетелството са двете каменни плочи с десетте Божи заповеди.

Според Петокнижието от Библията, скрижалите са дадени от Бога на Моисей на планината Синай. Когато Моисей видял народа да се кланя на Златния телец идолопоклонически, той счупил скрижалите на свидетелството. Впоследствие Моисей отишъл на планината при бога за втори път, за да напише господ отново десетте си заповеди.

Предаването на скрижалите от бога е най-знаковият момент и най-значимият празник за еврейския народ - Йом Кипур.

Историята със скрижалите[редактиране | edit source]

Скрижалите на завета се съхранявали в Кивота и скинията, а след построяването на Соломоновия храм - в него. След завоюването на Йерусалим от вавилонския владетел Навуходоносор II (известен повече с италианското си име Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди), кивотът със скрижалите изчезнал.

След завръщането на евреите от вавилонски плен, те възстановили храма (Вторият храм) и непрекъснато го разширявали. След смъртта на Саломе Александра, двамата ѝ сина Аристобул II и Хиркан II влезли в конфликт за властта. Вторият помолил намиращия се в Леванта Гней Помпей да му окаже помощ в гражданската война. Помпей нахлул в Юдея и я превърнал в римска провинция. Освен това влязъл в Светая Светих на Втория храм - вътрешното светилище, разгнетявайки евреите със своята непочтителност, осквернявайки храма. Вътре Помпей не открил никаква статуя на еврейския бог, а и скрижалите липсвали, след което римският пълководец излязъл и заявил на евреите, че религията им е фалшива, обвинявайки свещениците, че взимат жертвоприношения чрез измама. Евреите се разгневили от постъпката на Помпей и подпомогнали неговия противник Гай Юлий Цезар в гражданската война в империята. Когато Цезар станал император, той признал юдаизма за законна религия. [1]

След смъртта на Цезар (44 г. пр.н.е.) постепенно настъпил разрив в отношенията римляни - юдеи, завършил с първото еврейско въстание (66 - 73 г.) и опожаряването на Храма (приемано от някои като "божие наказание" за загубването на скрижалите - виж стена на плача).

По времето на ренесанса в Италия, скрижалите са изобразявани като разтворена книга, символ на знанието.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Иисус, стр. 68, 104, 113. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]