Висарион Никейски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Бесарион
от Bibliotheca chalcographica, B1
Гробът на Василий Бесарион
в Santi XII Apostoli в Рим

Висарион Никейски или Василий Бесарион (на гръцки: Βασίλειος Βησσαρίων, на латински: Basilius Bessarion, * 2 януари 1403 в Трапезунд; † 18 ноември 1472 в Равена) е византийски теолог и хуманист, кардинал и титулярен латински патриарх на Константинопол и така един от прочутите гръцки учени, които през 15 век имат важна роля във включването на писанията на Платон и други древногръцки автори.

Той произлиза от семейство на занаятчия, която го доверява на Dositheos, митрополита на Трапезунд, който го завежда в Константинопол, където следва от 1416 г. при Игнаций Кортасмен (който е епископ на Силистра) и Георгий Хрисоцок. През 1423 г. той става монах и избира името Висарион в чест на древноегипетския анахорет Весарион Велики. През 1426 г. той става дякон, през 1431 г. е ръкоположен за свещеник.

След това за пет години Висарион отива на Пелопонес в Мистра. Там той следва на Академията на философа Георгий Гемист Плетон, който преподава философията на Платон. Бесарион учи там към древната философия и математика, астрономия, история, реторика и поезия. Той обаче не се отказва, както учтелия си, от християнството.

През 1436 г. византийският император Йоан VIII Палеолог го прави ръководител (Hegumenos, ръководител на православен манастир) на Василий-манастира в Константинопол, през 1437 г. е направен архиепископ на Никея.

През 1439 г. заедно с руския епископ Изидор от Киев, той придружава император Йоан VIII в Италия за Фераро-флорентинския събор, който завършва с обиденението на двете църкви католическата и православната, които са разделени от Източно-западната схизма от 1054 г. Папа Евгений IV издига Висарион и Изидор на 18 декемви 1439 г. на кардинал. От 1440 до 1449 г. Висарион е кардиналски свещеник на църквата Santi XII Apostoli в Рим, 1449 г. той става кардинал-епископ на Тускулум (Фраскати). От 1450 до 1455 г. той е легат в Болоня.

През 1461 г. той отива с Региомонтан в Рим. През 1463 г. той става (латински) титулярен патриарх на Константинопол. Когато през април същата година турската войска завладява венецианската крепост Аргос в Гърция, Висарион пътува за Венеция, за да накара Републиката да „защити вярата“ и да започне война против турците.

Той помага на науката, културата, основава гръцко училище в Месина. На 31 май 1468 г. той подарява частната си библиотека (746 тома) на Република Венеция за обществено ползване от хората, ad communem hominum utilitatem. Така започва през 1537 г. строежът на библиотеката Марчана на катедралата Сан Марко във Венеция.

Само заради гръцкия си произход той не е избран за папа. Като привърженик на платонизма Висарион пише In Calumniatorem Platonis (1469).

Източници[редактиране | edit source]

  • Concetta Bianca, Da Bisanzio a Roma. Studi sul cardinale Bessarione (R. R. inedita. B15). Roma nel Rinascimento, Rom 1999, ISBN 88-85913-17-2.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Bessarion, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University