Закон за правата от 1689

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Закон за правата от 1689 г.

Законът за правата от 1689 г. (на английски: Bill of Rights) е законодателен акт, приет от парламента на Великобритания през 1689 г. по време на Славната революция.

Представлява основната част от британската Конституция заедно с Хабеас корпус акт и Акта за унаследяване). Става един от първите документи, юридически узаконили човешките права.

За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Кралят е лишен от правото:

Гарантирани са следните граждански права:

  • свобода (за протестантите) да притежават оръжие за самоотбрана (според социалната класа);
  • свобода за подаване на петиции до краля;
  • освобождаване от глоби и конфискуване на имуществото без решение на съда;
  • забрана на жестоки и необичайни наказания, от прекомерно големи глоби;
  • свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;
  • свобода на изборите в Парламента (по това време само за богати граждани) от вмешателството на краля.

Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.

Ограничаването на монархията и узаконяването на парламентарните права поставят началото на развитие на демокрацията и конституционната монархия във Великобритания.

Международна значимост[редактиране | edit source]

Законът за правата от 1689 повлиява авторите на американската конституция и по-специално Джеймс Мадисън при написването на първите десет допълнения (амендмънти), известни като Закон за правата.

Връзки[редактиране | edit source]