Закон за правата от 1689
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Законът за правата от 1689 г. (на английски: Bill of Rights) е законодателен акт, приет от парламента на Великобритания през 1689 г. по време на Славната революция.
Представлява основната част от британската Конституция заедно с Хабеас корпус акт и Акта за унаследяване). Става един от първите документи, юридически узаконили човешките права.
За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Кралят е лишен от правото:
- да спира действието или изпълнението на законите;
- да узаконява и взима данъци за нуждите на короната;
- да създава и поддържа постоянна армия в мирно време.
Гарантирани са следните граждански права:
- свобода (за протестантите) да притежават оръжие за самоотбрана (според социалната класа);
- свобода за подаване на петиции до краля;
- освобождаване от глоби и конфискуване на имуществото без решение на съда;
- забрана на жестоки и необичайни наказания, от прекомерно големи глоби;
- свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;
- свобода на изборите в Парламента (по това време само за богати граждани) от вмешателството на краля.
Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.
Ограничаването на монархията и узаконяването на парламентарните права поставят началото на развитие на демокрацията и конституционната монархия във Великобритания.
Връзки [редактиране]
- Закон за правата от 1689 (руски превод без текста от клетвата на Вилхелм и Мария)
- Закон за правата от 1689, английски текст
- Томсинов В. А. Славная революция 1688-1689 годов в Англии и Билль о правах. — М.: Зерцало-М, 2010.
