История на Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Новостроящ се химически завод в Хамхун по време на японската окупация.

Корейската народнодемократична република е основана през 1948 година. След края на Втората световна война, Корея е формално разделена по 38-мия паралел с решение на ООН, според което СССР контролира северната ѝ част, а САЩ - южната. В следствие на неразбирателствата между двете страни се създават и две отделни корейски правителства с различна идеологическа насоченост, всяко от които претендира да бъде единственото легитимно.

Ранни години[редактиране | edit source]

Начело на новата държава КНДР застава Ким Ир Сен (1912 - 1994), издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война. Той установява комунистическо правителство от съветски тип, а скоро след това са положени и основите на стабилна планова икономика. До 1949 близо 90% от производствените предприятия са поставени под контрола на държавата.

Корейска война[редактиране | edit source]

Китайски плакат, призоваващ към доброволно участие в Корейската война.

Две години след създаването на КНДР избухва Корейската война. Тя не започва веднага, а идва като последствие от напрежението между Севера и Юга. До 1950 е имало множество въоръжени конфликти между войници на двете страни, но за нейно начало се счита 25 юни 1950 г., когато Северна Корея напада Южна. Севернокорейската армия, или т. нар. корейска народна армия първоначално разгромява зле обучените южнокорейски войски. След като почти всички американски войски се изтеглят от Южна Корея през 1949, корейската народна армия завзема почти изцяло Корейския полуостров. Малко преди окончателното му завземане от севера, на помощ на южнокорейците пристигат американски войски, подпомагани от контингенти на ООН, включващи британски, канадски, френски, холандски, етиопски и турски войници. Армията на КНДР в началото провела успешно настъпление по западния бряг на страната докато въоръжените сили на ООН оборудвали нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км. северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създали изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. В случай, че Чинджу и Пхохан паднели, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег. Севернокорейските войски обаче са отблъснати и не успяват да организират ново нападение. След като войната става още по ожесточена, през 1952 САЩ дори разглеждат възможността за употреба на атомно оръжие. В следствие на бомбардировките над Пхенян градът е напълно сринат и загиват близо 1 000 000 души. След тази кръвопролитна борба между КНДР и Република Корея е постигнато прекратяване на огъня с посредничеството на ООН. На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.[1] Според примирието границата между двете разделени държави минава по линиите на 38-ия паралел.

Следвоенен период[редактиране | edit source]

Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.[2] През 1961 г. е подписан договор за сътрудничество между КНДР и КНР (Китайска народна република). Благодарение на него, КНДР отбелязва увеличение на износа на продукция, а също така и внася стоки от Китай на изгодни цени. През 1960 страната е в апогея на икономическото си развитие, бидейки водеща индустриална сила в Азия и една от най-мощните комунистически страни в света. През 70-те години започва управлението по идеологията чучхе. С това започва неизменния и досега култ към любимия вожд другаря Ким Ир Сен, както и изолацията на страната. През 1972 г. започват преговори за обединение с Южна Корея, които обаче са неуспешни. И до днес севернокорейските медии продължават да говорят за създаване на обща корейска държава под формата на федерация, а търговията между двете страни се увеличава.[3]

След края на Студената война[редактиране | edit source]

При разпада на СССР Северна Корея губи своите стратегически пазари в Източния блок, което се отразява изключително зле на икономиката. На 8 юли 1994 Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. В официалната му биография пише: "Той умира в два часа през нощта в своя работен кабинет." След този момент е обявен тригодишен траур, а по-късно Ким е обявен за Вечен президент на КНДР. Това създава политически вакуум за известно време и в страната настъпва хаос. Точно по това време започват невиждани наводнения, които разрушават пътни мрежи и земеделски предприятия. Последвани от суши през 1997, всички тези събития довеждат до масивен глад, в следствие на който загиват до 2 000 000 души — близо 10% от населението на държавата. През 1998 властта официално е поета от сина на Ким Ир Сен - Ким Чен Ир. През 2000 г. се провежда среща между държавните глави на Северна и Южна Корея — Ким Чен Ир и Ким Те Чжун. Оттогава започва сближаване между "разделеното семейство", което обаче е възпрепятствано от идването на власт на Джордж Уокър Буш в САЩ.[4]

На 4 октомври 2007 година двете държави навлизат в изцяло нов етап от своите взаимоотношения след посещението на южнокорейския президент Но Му Хьон в Пхенян. КНДР и Република Корея най-накрая подписват постоянен мирен договор, тъй като след Корейската война страните на практика са останали в състояние на война. Постигнати са споразумения и за разширяване на икономическото сътрудничество, транспортните връзки, както и възстановяване на железопътния и въздушен превоз към севера.[5]

На 25 февруари 2008 в Южна Корея на власт идва И Мюн-бак, който поема силно твърдолинеен курс към севера, и спира всички видове помощи до окончателното му ядрено разоръжаване. Ри обещава огромна финансова помощ, но само след като Пхенян се откаже от ядрените си амбиции, което провокира поредното влошаване на отношенията между двете страни.[6] В отговор на тази политика севернокорейското правителство определя Ри като "предател", и отношенията между двете страни се влошават за пореден път. Напрежението в региона започва да се усилва поетапно след разполагане на нови ракети със среден обсег (4000 км) и изстрелване на спътник от страна на Северна Корея,[7] и съвместни военни учения между Япония, Южна Корея и САЩ от друга страна.[8][9]

На 25 май 2009 КНДР провежда нов (този път успешен) ядрен опит в отговор на заклеймяването от страна на ООН на опита за изпращане на спътник в Космоса. След последвалата остра критика от редица държави севернокорейското правителство обявява, че вече не зачита условията на примирието от 1953.[10]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Онлайн препис на документа за примирие
  2. Федерация на Американските Учени - индустрията на Северна Корея
  3. Департамент по земеделието на САЩ - перспективи за търговия в Корея
  4. New U.S. stance toward N. Korea raises concern North Korea did not immediately react to the Bush-Kim Dae-jung summit. But a statement released on Wednesday by its Foreign Ministry said Pyongyang sees Bush as hostile. His administration is "increasingly assertive for a hard-line stance toward Pyongyang," which could jeopardize reconciliation between the two countries, the statement said.
  5. Reuters. FACTBOX — North, South Korea pledge peace, prosperity. // Посетен на 2007-10-4.
  6. Rocket Man v Bulldozer, The Economist, 2008-04-03; South Korea's Sunshine policy strikes back, Asia Times, 7 май 2008
  7. Nordkorea stationiert Mittelstreckenraketen/ Северна Корея разположи ракети със среден обсег, Файненшъл Таймс, 23. февруари; САЩ предупреди Пхенян да не тества ракети, www.mediapool.bg, 17 Февруари 2009
  8. Die ballistische Faust/ Балистичния юмрук, www.sueddeutsche.de, 26.02.2009
  9. [http://www.vkpb.ru/kndr/kndr090309.htm СООБЩЕНИЕ ВЕРХОВНОГО ГЛАВНОКОМАНДОВАНИЯ КОРЕЙСКОЙ НАРОДНОЙ АРМИИ], Посольство Корейской Народно-Демократической Республики в РФ 10 марта 2009 года
  10. N. Korea: No longer bound by 1953 truce, Си Ен Ен, 27 май 2009

Вижте също[редактиране | edit source]