Петко Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Сарафов
български инженер
Роден
1870 г.
Починал
1942 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаПетър Сарафов
Братя/сестриНикола Сарафов
Борис Сарафов
Кръстьо Сарафов

Петко Петров Сарафов е български инженер от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Петко Сарафов е роден в 1870 година в Либяхово, тогава в Османската империя. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Негови братя са инженерът Никола Сарафов, революционерът Борис Сарафов и известният български актьор Кръстьо Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

В 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В 1910 година завършва строително инжинерство в Санкт Петербург.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в инженерно-техническа част на МОО.[4]

Умира в 1942 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 29 юли 2019 
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 604.
  5. Парцел 37 // София помни. Посетен на 29 юли 2019.