Петко Сарафов
| Петко Сарафов | |
| български инженер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1942 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Петър Сарафов |
| Братя/сестри | Никола Сарафов Борис Сарафов Кръстьо Сарафов |
Петко Петров Сарафов е български инженер от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петко Сарафов е роден в 1870 година в Либяхово, тогава в Османската империя. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Негови братя са инженерът Никола Сарафов, революционерът Борис Сарафов и известният български актьор Кръстьо Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.
В 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В 1910 година завършва строително инжинерство в Санкт Петербург.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в инженерно-техническа част на МОО.[4]
Умира в 1942 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 29 юли 2019
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 604.
- ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 29 юли 2019.
