Никола Сарафов (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.

Никола Сарафов
български инженер
Роден
1882 г.
Починал
1970 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСанктпетербургски държавен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаПетър Сарафов
Семейната гробница на Сарафови на Централните софийски гробища

Никола Петров Сарафов е български инженер от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Сарафов е роден в Либяхово, тогава в Османската империя. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Негови братя са инженерът Петко Сарафов, революционерът Борис Сарафов и известният български актьор Кръстьо Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

В 1900 година Никола Сарафов завършва строително инженерство в Санктпетербургския университет.[3] Завръща се в Свободна България, където работи като инженер в София. Участва в Първата световна война като запасен поручик, взводен командир в Първи пехотен софийски полк и по-късно ротен командир в Осемдесет и първи пехотен полк. Награден е с три ордена „За храброст“, IV степен.[4] В 1937 година след обединяването на Българското инженерно-архитектурно дружество, Дружеството на българските архитекти и Съюза на инженерите и архитектите на свободна практика в Съюз на българските инженери и архитекти, Никола Сарафов е избран за председател на Временния управителен съвет на Съюза.[5][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 28 юли 2019 
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 220-221
  5. Историческа справка на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД) // Съюз на строителните инженери в България. Посетен на 28 юли 2019 г.
  6. Ще станат ли инженерите монархисти? // Сега, 14 април 2001 г. Посетен на 28 юли 2019 г.[неработеща препратка]