Илия Арнаудов
| Илия Арнаудов | |
| български режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Илия Петров Арнаудов е български оперен режисьор и музиковед.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 юни 1889 година в Русе в семейството на Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито от Тетово, чийто корени са от тетовското село Вратница. Брат е на Михаил Арнаудов. Учи в гимназия „Княз Борис I“ в Русе и осемнайсетгодишен постъпва като суфльор в Софийската опера. След две години заминава за Виена, където учи режисура при Ханс Брайер от Виенската опера. След това специализира в Берлинското висше училище за музика.[2]
Завръща се в България и става режисьор постановчик в Софийската народна опера. Дълго време асистира на Хитьо Попов и Николай Веков и първата му самостоятелна работа е операта „Хензел и Гретел“ на Енгелберт Хумпердинк с премиера на 11 март 1932 под диригентството на Херман Щанге, която постига голям успех. Арнаудов демонстрира като режисьор музикалност и фантазия. През следващия сезон поставя новата опера на Натан Князев „Иванко“ и „Миньон“ на Амброаз Тома с участието на първия тенор Каренин, Мария Милкова-Золотович и Елена Гебел-Димитрова. Арнаудов се налага в театъра и поставя предимно неиграни заглавия: „Цар и дърводелец“ на Алберт Лорцинг, „Силата на съдбата“ на Джузепе Верди, „Фаворитката“ на Гаетано Доницети, „Иродиада“ на Жул Масне, „Марта“ от Фридрих фон Флотов. Той е първият постановчик на „Летящият холандец“, която реализира под музикалното ръководство на Венедикт Бобчевски със състав: Цветана Табакова (Сента), Михаил Попов (Даланд), Любен Минчев (Ерик), Слави Филев (Кормчията), Диана Герганова (Мари), а в главната роля е Цветан Капролев, а по-късно и Христо Бръмбаров. Това е най-големият постановъчен успех на Илия Арнаудов.[2]
Арнаудов е автор на много статии, студии и няколко книги: „История на италианската музика“, „Вагнер и Лоенгрин“, „Народна песен и национално възпитание“, „Йохан Себастиан Бах“. Издава и редактира вестник „Български народен театър“.[2]
След 1944 година Арнаудов, немски възпитаник и любител на Вагнер, е отстранен от Софийската опера и командирован като режисьор в самодейната Работническа опера в Сливен. През 1946 година там поставя с успех съветската детска опера „Вълкът и седемте козлета“.[2]
Умира на 25 април 1946 година в София.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Сибин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Арнаудов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефана Симидова | Михаил Арнаудов (1878 – 1878) | Илия Арнаудов (1889 – 1946) | Димитър Арнаудов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Арнаудов (1924 – 2016) | Люба Димчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Росица Димчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Роден Илия Арнаудов (1889 – 1946) // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе. Посетен на 8 октомври 2022 г.
- ↑ а б в г д Народна песень и национално възпитание // Книжен пазар. Посетен на 9 октомври 2022 г.
