Панагюрско съкровище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панагюрското златно съкровище

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло тегло 1949-7500g., 1950-6166.5g., 1968-6168.6g., 1977-5979.5g., 1989-6162.4g., 2014-6192.7g., 2015-6158,83g. и е открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул, в нивата на Георги Недков Топалов, от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. В град Панагюрище към 08.12.1949г. е работил като музеен уредник Петър Горбанов- завършил археология във Виена. Той първи датира съкровището към 400г. преди Христа, и измерва неговото общо тегло около 7500 грама. За изминалите шестдесет и шест години няма нито една научна теза, противопоставяща се на датировката, но има факти, които са необясними. Панагюрското Златно Съкровище расте и се смалява-буквално. Панагюрското златно съкровище е заведено незаконно на 29.12.49г. в Народния археологически музей в Пловдив, не като колекция с един инвентарен номер дробна черта от 1 до 9, а като отделни предмети, всеки съд с инвентарен номер - от №3196 до № 3204 . Не е отбелязано как е придобито от музея , няма приемо-предавателен протокол. Последното е вписано в Книга за временно ползване на НИМ-София с № КВП 4362/1 - 4362/9-10.08.1982г. На 29 декември 1949 г. единия предмет , заведен под № 3196, е бил висок 13,50 см и е тежал 441 грама. Това са данни от Инвентарната книга №1 на РАМ-Пловдив. Същият експонат 28 г. по-късно е заведен в Държавен музеен фонд с тегло 439,05 грама, което означава, че е намалял с 1,95 грама. Височината му става 14 см, т.е. пораства с 5 милиметра. Само с 0,40 грама намалява експонат № 3197, но пък се удължава със сантиметър и половина. Интересни метаморфози претърпява и експонат № 3198 - той е заковал „само“ сантиметър нагоре… Но теглото му играе - от 678 грама в музея под тепетата, пада на 505,05 грама в София, после с молив в графата някой "дослагва" грамове и той удря 689 грама. И така го завеждат и в НИМ-София. Цели 7,65 грама се губят в експонат № 3199, който от Пловдив тръгва 12 см и до Музейния фонд в София пораства с 1,70 см, но в НИМ се смалява на две трети и става 12,50 см. Експонат № 3200 се удължава с цели 3,30 см. , а № 3201 - с цели 5,20 см. - от 17,30 на 22,50 сантиметра, а теглото му се променя с цели 32,83 грама. Експонат №3202 с 3,2см, а №3204 с 2 см. Данните са снети от заверени копия на съответните инвентарни книги в Пловдивския музей, Държавния музеен фонд и НИМ-София. Едно с друго меренето в годините не съвпада. В тази връзка директорът на НИМ-София Божидар Димитров Стоянов твърди , че през 1949г. и следващите, музейните работници и измерителни уреди не можели да мерят точно, и това е официалното обяснение на феноменалните промени на съдовете. Нека разгледаме общото тегло на Съкровището от 10.12.1949г. претеглено около 7500g, промените към 29.12.1949г.при неговото незаконно вписване в музея в гр.Пловдив - вече 6166,50g , та чак до 2013г. когато тежи 6192.70g. И така, да обобщим данните за общото тегло на Панагюрското Златно Съкровище в грамове  : 08.12.1949г. - 7500g; 1950г. - 6166,50g; 1952г. - 6164,50g; 1953г. - 6163,45g; 1968г. - 6168,60g; 1977г. - 5979,50g // 6163,45g; 1982г. - 6162,40g; 2009г. - 6168,60g; 2012г. - 6192,70g; 2013г. - 6192,70g.

Измерванията от 2012г. и 2013г. са проведени след подадените сигнали в прокуратурата за разликите в теглото и размерите на съкровището по преписка ВКП №10122/2010г. - удивително точно съвпадат едно с друго.

Изброявайки данните само за общото тегло, променящо се през годините, всеки логично и трезво мислещ човек би си задал въпроса – Какво се случва?... Най-фрапиращ е тоталът. Там теглото на съкровището се разминава с 1307,3 грама между първото и последното измерване, а максимума разлика е 1520,5 грама.


Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.

Състои се от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Амфора-ритон Злато, вис. 39 см, диам. 14 см, тегло 1635 г, инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, няма подставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно стар брадат мъж, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга. Той пророкува с черен дроб на жертвено животно. Останалите мъже са воини, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл, който навива змиите. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.

Панагюрското златно съкровище

Фиала Злато, вис. 3 см, диам. 25 см; 845,5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издадена напред част в центъра) – бордюр малки розети; венец от 24 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите). Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отверстието е между изпънатите крака на животното.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам. 8,8 см, 674,8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата й – женска глава. Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име “Александър”. Имената на богините също са гравирани.

Панагюрското златно съкровище

Ритон с глава на елен Злато, вис. 12,5 см, диам. 8 см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза Злато, вис. 12,5 см, диам. 8,5 см, 505,05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове. Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До нето седи нимфата Ериопа. Двете имена са гривирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка Злато, вис. 20,5 см, шир. 12,1 см, макс. диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон Злато, вис. 21,5 см; макс. диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама. Като (з). Както и при другите канички инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването. Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]