Саблеклюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саблеклюн
Recurvirostra avosetta - Zoo Frankfurt 4.jpg
Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Charadriidae Дъждосвирцови
род: Recurvirostra Саблеклюни
вид: Recurvirostra
avosetta
Саблеклюн
Научно наименование
Уикивидове Recurvirostra avosetta
Linnaeus, 1758
Разпространение
Recurvirostra avosetta distr.png
Яйце на саблеклюн

Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Среща се и в България. Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължината на тялото на саблеклюна е 43 cm, размахът на крилата - 78 cm, а оперението му е двуцветно.[3] Главата, задната страна на врата, част от плещите и маховите пера са черни, а останалите части на тялото са бели. Клюнът е дълъг, извит нагоре и наподобява закривена сабя. Полов диморфизъм не се наблюдава, но има слабо изразен възрастов диморфизъм. Младите индивиди са със сиви гърди и ръждивокафяв цвят по крилата.[4]

Звукът, който издава е звънливо и многократно повтарящо се „куик-куик“.[3]

Разпространение[редактиране | edit source]

Саблеклюнът е разпространен в Централна и Южна Европа, Африка, Западна Азия, Северна Америка и Австралия. Зимува в Африка, Южна Азия, Балканския полуостров и по крайбрежията на Средиземно и Каспийско море.[4] Северните популации мигрират на юг между август и октомври и да се връщат за размножаване между март и май.[5]

В България долита през март и отлита през септември и октомври. По време на миграционния период може да бъде срещнат край вътрешните водоеми на страната. Отделни индивиди остават у нас и през зимата. През размножителния период е наблюдаван само по Черноморското ни крайбрежие, където обитава малки заливи, солници, крайбрежни блата, езера, равни брегове и лагуни.[4]

В миналото е бил редовно гнездещ вид край Бургаските езера, блатото-лагуна Алепу, по Дунавското крайбрежие и поречието на река Искър. През последните години гнездовата популация е концентрирана в езерата около Бургас, главно край Атанасовското езеро, където е най-многоброен по време на миграция. По-рядко гнезди в Шабленската тузла, Белославско-Варненския езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро и инцидентно по Дунавското крайбрежие. Общата численост на вида в България е около 250 – 800 двойки, а през по-топли зими числеността му достига до 1500 птици.[2] Броят на саблеклюна в световен мащаб за 2006 година се оценява на 210 000-460 000 птици.[5]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Саблеклюнът живее на колонии, обикновено между 10 и 70 двойки.[5] Обитава солени, бракични или сладководни водоеми, засолени терени, пясъчни коси, рибарници, изкуствени водоеми, речни устия поливни площи и наводнени равнини в безводни области.[2] Най-важната характеристика на местообитанията за разплод са високата соленост и нивото на водата, което през лятото постепенно се понижава и излага допълнителни места за хранене. Рядко се появява край вътрешните сладководни езера и реки. [5]

При миграции и през зимата се срещат на ята в разнообразни влажни зони.[3] За нощуване се събират в големи ята от няколко хиляди индивида.[5]

Храната на саблеклюна се състои предимно от водни безгръбначни с дължина между 4 и 15 cm, включително водни насекоми, малки бръмбари, мушици, ларви на мухи, ракообразни, червеи и мекотели, които събира по тинестото дъно на разливите. Понякога се храни и с дребни рибки и растителни остатъци, семената и малки корени. Когато търси храна потапя във водата главата, шията и предната част на тялото си.[4][5]

Размножаване[редактиране | edit source]

При образуване на гнездовата двойка мъжкият токува. Гнездото може да бъде разположено на различни места, включително върху голия пясък, засъхнала кал, къса трева, суха растителност, отломки и отпадъци.[5] То представлява ямичка, застлана с трева и водни растения.[4] Саблеклюнът гнезди на големи колонии, като разстоянието между две съседни гнезда обикновено е около един метър, но може да бъде и 20 - 30 cm.[5] Женската снася 3 - 4 яйца в охрен цвят, изпъстрени с чернокафяви и сивкави петна. Двете птици ги мътят заедно на смени в продължение на 22 - 24 дни.[4]

При опасност двете възрастни птици се преструват на ранени и постепенно се отдалечават от гнездото. В това време малките се притаяват до земята или се скриват между блатните растения.[4]

Отрицателно действащи фактори[редактиране | edit source]

В Европа видът е застрашен от замърсяването на влажните зони с полихлоринирани бифенили, инсектициди, селен, олово и живак. Важните места за зимуване, например в Португалия или Жълто море, са застрашени също от развитието на инфраструктурата, мелиорациите, замърсяването, човешката намеса и намаляването на речните течения. Видът е чувствителен към инфлуенца по птиците и ботулизъм, така че може да бъде застрашен от бъдещи огнища на тези заболявания.[5]

В България върху популацията на саблеклюна отрицателно действат резките промени на водното ниво в местата на гнездене, безпокойството, предизвикано при ремонтни дейности на дигите в Атанасовското и Поморийското езеро, унищожаването на люпилата от наземни хищници, замърсяване на водите.[2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Recurvirostra avosetta. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 9 Dec 2008. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. а б в г Червена книга на Република България. Саблеклюн. Посетен на 10 март 2012
  3. а б в Птиците в България/Саблеклюн/Recurvirostra avosetta
  4. а б в г д е ж Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.183
  5. а б в г д е ж з и ((en)) The IUCN Red List of Threatened Species/Recurvirostra avosetta