Червена чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червена чапла
2010-kabini-purple-heron.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Ardeidae Чаплови
род: Ardea Чапли
вид: A. purpurea Червена чапла
Научно наименование
Уикивидове Ardea purpurea
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Ardea purpurea map.svg
     Гнездене      Целогодишно

Червената чапла (Ardea purpurea) наричана още и „ръждива чапла“ е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

  • Дължината на тялото - 80-90 cm.
  • Размаха на крилете — около 140-145 cm.
  • Тегло - 600-1400 гр.
  • Полов диморфизъм - слабо изразен.
  • Оперение — преобладаващо в сиви и ръждиви тонове.
  • Полет — с тежки махове и сгъната шия.hallooft

Напомня по външен вид много на сродната ѝ сива чапла, но е по-дребна и в ръждиви тонове.

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

В Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Не се среща сред големи горски масиви. В Европа прекарва само размножителния период. Долита април и през септември отлита да зимува в Африка, достигайки екватора.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се предимно с риба, която дори да е значително едра на пръв поглед лесно бива погълната. Също така яде и змии, мишки, насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни, крастави и други жаби способни да отделят отровен секрет. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си, но както често се случва с близкородствени видове с нея всъщност заемат различни хранителни ниши и няма конкуренция между тях. Сивата чапла търси храната си в заливи с малка дълбочина и в открити води, където може да ходи свободно.

Когато е заплашена подобно на някои други видове чапли заема особена маскировъчна стойка с опъната нагоре шия и човка. Между папура и тръстиката застанала в тази стойка става много трудно забележима. Заемат я преди всичко малките и само в краен случай възрастните птици.

Размножаване[редактиране | edit source]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо — Рядко гнезди самостоятелно, най-често образува колонии. Построява го често върху папур или по-здрава тръстика, на височина понякога до 2 м. Изненадващо е да се види как крехкия папур издържа сравнително голямото и тежко гнездо включително с цялата фамилия птици в него. Много рядко го строи на дървета, като по изключение може да бъде и на височината на гнездото на сивата чапла. Строят го и двамата родители и по време на строежа и мътенето изпълняват многобройни и сложни ритуали. Периодично го поправят ако се развали по време на мътенето или отглеждането на малките. Първоначално има вдлъбната форма, като към края на отглеждането на малките става вече плоска.
  • Яйца - 3-8 броя, дълги около 55 мм и светлосини на цвят.
  • Мътене — трае 24-28 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце.
  • Отглеждане на малките — малките напускат гнездото на около 45-50 дневна възраст. Още на 10 дневна възраст малките започват да се крият в околната тръстика щом се почувстват заплашени и след това се връщат в гнездото. Родителите им носят храна в гушата си. За да си поискат храната малките хващат човката на родителя и я дърпат към тях. Отстрани изглежда, че се бият, но всъщност това един много свойствен ритуал в семейство чаплови. ПОстепенно още преди да са се научили да летят маките започват да се придвижват сред блатната растителност, но продължават да бъдат хранени в гнездото-платформа от родителите си.
  • Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

На територията на България е защитен от закона вид.

Среща се в Драгоманското и Алдомировско блато.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Червена чапла. Посетен на 26 март 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]