Нощна чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нощна чапла
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Чаплови (Ardeidae)
род:Нощни чапли (Nycticorax)
вид:Нощна чапла (N. nycticorax)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Нощна чапла в Общомедия
[ редактиране ]

Нощната чапла (Nycticorax nycticorax) е мигрираща птица от семейство Чаплови (Ardeidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото на нощната чапла достига до 63 cm, а размахът на крилата ѝ – до 110 cm.[3] Оперението е трицветно. Долната страна на врата, гърдите, челото и бузите са бели. Гърбът и горната страна на главата са черни с метален блясък, а останалата част от тялото е сива или сиво-охрена. През размножителния период от тила израстват две дълги лентовидни пера, които през останалите сезони липсват. Има сравнително къси крака с дълги нокти и червени очи. Няма полов диморфизъм.[4]

Горната част на тялото на младите индивиди е тъмнокафява, с ръждиви надлъжни черти и многобройни бели капковидни петна, по които се различава от големия воден бик. Долната част е белезникава с кафяви ивици по гърдите.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко разпространен вид, среща се на всички континенти освен Австралия и Антарктида. Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност, естествени и изкуствени водоеми и речни разливи, като често гнезди съвместно с гривестата и малката бяла чапла. През пролетта и есента се среща и по оризища, рибарници и микроязовири.[3]

Нощната чапла е прелетен вид. В България обикновено пристига през март и отлита през септември-октомври. По време на прелет се среща из цялата страна, а през размножителния период – предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежия.[4]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

С уловена риба

Нощната чапла обикновено живее на големи колонии, достигащи до 2500 птици. В гнездовите колонии и при миграция издава характерния звук „коак-коак-коак" с кратки паузи.[3]

Храни се предимно с животни – риби, водни охлюви, ракообразни, насекоми, жаби, гущери, гризачи и други малки водни и наземни животни. Храната си търси през нощта.[4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйце на Nycticorax nycticorax

Обикновено прави гнездото си в клоните на дърветата, в тръстиките и в шавара. Понякога заема и готови гнезда на други птици. През април женската снася 3 – 5 светлосини яйца, които двете птици мътят на смени в продължение на 20 – 25 дни. На десетия ден малките се изправят на краката си, а няколко дни по-късно започват да се движат из растителността. Научават се да летят едва на 40-дневна възраст.[4]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Птицата е активна през нощта. Това налага сравнително често да използва и планиращ полет, към който се оказва сравнително добре приспособена. Летателният ѝ апарат е с по-висока пластичност, в сравнение с други видове чапли с нейната големина.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nycticorax nycticorax (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Нощна чапла. Посетен на 25 декември 2016
  3. а б в Птиците в България/Нощна чапла, Nycticorax nycticorax
  4. а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.142
  5. Боев, З. 1984. Върху сравнителната морфология на летателния апарат на нощната и малката бяла чапла (Nycticorax nycticorax (L.) et Egretta garzetta (L.) – Ardeidae; Aves). – Орнит. информ. бюл. Инст. по зоол., БАН, 15 – 16: 58 – 67.