Нощна чапла
| Нощна чапла | ||||||||||||||||||||||
Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|
Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Нощната чапла (Nycticorax nycticorax) е мигрираща птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Дължината на тялото на нощната чапла достига до 63 cm, а размахът на крилата ѝ - до 110 cm.[2] Оперението е трицветно. Долната страна на врата, гърдите, челото и бузите са бели. Горната страна на главата и гърбът са черни с метален блясък, а останалата част от тялото е сива или сиво-охрена. През размножителния период от тила израстват две дълги лентовидни пера, които през останалите сезони липсват. Има сравнително къси крака с дълги нокти и червени очи. Няма полов диморфизъм.[3]
Горната част на тялото на младите индивиди е тъмнокафява, с ръждиви надлъжни черти и многобройни бели капковидни петна, по които се различава от големия воден бик. Долната част е белезникава с кафяви ивици по гърдите.[3]
Разпространение [редактиране]
Широко разпространен вид, среща се на всички континенти освен Австралия и Антарктида. Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност, естествени и изкуствени водоеми и речни разливи, като често гнезди съвместно с гривестата и малката бяла чапла. През пролетта и есента се среща и по оризища, рибарници и микроязовири.[2]
Нощната чапла е прелетен вид. В България обикновено пристига през март и отлита през септември-октомври. По време на прелет се среща из цялата страна, а през размножителния период - предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежия.[3]
Начин на живот и хранене [редактиране]
Нощната чапла обикновено живее на големи колонии, достигащи до 2 500 птици. В гнездовите колонии и при миграция издава характерния звук „коак-коак-коак" с кратки паузи.[2]
Храни се предимно с животни - риби, водни охлюви, ракообразни, насекоми, жаби, гущери, гризачи и други малки водни и наземни животни. Храната си търси през нощта.[3]
Размножаване [редактиране]
Обикновено прави гнездото си в клоните на дърветата, в тръстиките и в шавара. Понякога заема и готови гнезда на други птици. През април женската снася 3-5 светлосини яйца, които двете птици мътят на смени в продължение на 20-25 дни. На десетия ден малките се изправят на краката си, а няколко дни по-късно започват да се движат из растителността. Научават се да летят едва на 40-дневна възраст.[3]
Допълнителни сведения [редактиране]
Птицата е активна през нощта.
Източници [редактиране]
- ↑ Червена книга на Република България. Нощна чапла. Посетен на 04 март 2012
- ↑ а б в Птиците в България/Нощна чапла, Nycticorax nycticorax
- ↑ а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.142