Черноморска акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черноморска акула
Squalus acanthias stellwagen.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
разред: Squaliformes Бодилестоподобни
семейство: Squalidae Бодливи акули
род: Squalus
вид: Squalus
acanthias
Черноморска
акула
Научно наименование
Уикивидове Squalus acanthias
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Squalus acanthias distmap.png
Разпространение на Черноморска акула (в синьо)

Черноморската акула (Squalus acanthias) е вид хрущялна риба от семейството на Бодливите акули. Наричат я още морско куче.

Описание[редактиране | edit source]

Тялото на черноморската акула е тъмносиво на цвят, покрито с дребни люспи с шипчета, насочени към опашката, която представлява асиметрична перка (с по-голяма горна част). Има и шип, разположен на гръбната перка. Очите са издължени и следват извивката на главата. Устата е разположена в долната част на главата.

Средно достигат до 150 cm дължина, но има регистрирани случаи, в които този размер е 180—200 cm. Теглото ѝ е около 7 кг (при достигане на зрялост). Най-едрите представители могат да достигнат 14 кг. Официалният рекорд е 7,14 кг и е постигнат край графство Кери, Ирландия.[2]

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространена е в морета и океани с умерени температури на водата(напр. Тихи океан). Обитатели са както на крайбрежните участъци, така и на откритите води.

Хранене[редактиране | edit source]

Черноморската акула живее на пасажи (стада), предимно в дънните слоеве. Храни се с по-дребни риби, като писия, попчета, скумрия и др.

Размножаване[редактиране | edit source]

Черноморската акула достига полова зрялост при дължина 70 cm. Оплождането става през пролетта. Бременността на женските, обитаващи Черно море, продължава около година(за сравнение с океанските представители, при които бременността трае около 2 години). Те са живородни. Раждат до 40 малки. Те са сред най-бавно растящите акули на планетата. Продължителността им на живот е до 25 години.

Улов[редактиране | edit source]

Обикновено не е агресивна по отношение на хората. В България Черноморската акула служи предимно като стопански улов (през зимния сезон) за вътрешния ни пазар. Черният им дроб съдържа над 80% масленост и е богат на витамините А и D. Затова интересът на фармацевтичните компании към тях е голям. Перките им са скъп деликатес на Азиатските пазари.

В световен мащаб бодливите акули са застрашен вид поради прекомерния улов. Черноморската акула присъства в Червена книга на България, като защитен животински вид.

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Fordham, S., Fowler, S.L., Coelho, R., Goldman, K.J. & Francis, M.. Squalus acanthias. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2006. Посетен на 28 октомври 2010.
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR DOGFISH, SPINY. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.

Литература[редактиране | edit source]

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. Рибите в България. Гея Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, с. 36
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, с. 15
  • ((en)) Serena, F. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2005, ISBN 9251052913 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)