Княжевац
| Княжевац Књажевац/Knjaževac |
|
|---|---|
 Княжевац от моста на Тимок.
|
|
| Местоположение | |
  Княжевац
Княжевац на картата на Сърбия
|
|
| Данни | |
| Окръг: | Зайчарски |
| Община: | Княжевац |
| Население: | 19 351 (2002) |
| Надм. височина: | м |
| Геогр. положение: | 43° 18' 0" сев. ш. 22° 25' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 19350 |
| Тел. код: | 019 |
|
|
|
Княжевац (на сръбски: Књажевац или Knjaževac) е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Княжевац е с умереноконтинентален климат. Най-топлият месец е юли със средни температури от 21,30. Най-хладният месец е януари със средна температура -0,80. През годината там има 306 слънчеви дни, а около 30 дена има снежна покривка.
Населението на града възлиза на 19 351 жители, а на цялата община - 37 172 (2002).
Градът се намира в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните.
В града добре е развита текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.
[редактиране] История
Старото българско име на Княжевец е Гургусовец (на местния торлашки диалект: Гургусовъц). До към средата на 19 век градът е български, както и целия район на Тимошко. Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Забележителности
Княжевац е туристически център. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962.
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Личности
- Родени в Княжевац
Гюро Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Грац, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]
Добривое Радославлевич (1915 - 1984), югославски партизанин, инструктор на ЦК на ЮКП за Македония
Михаил Георгев (монах Мартирий), монах, учител, участник в българската църковна борба, деец на БРЦК, сръбски шпионин[3]
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281 и 852.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281.
- ↑ Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 87 - 88.
