Княжевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княжевац
Књажевац/Knjaževac
    Герб
Княжевац от моста на Тимок.
Княжевац от моста на Тимок.
Relief map of Serbia.png
43.5° с. ш. 22.4333° и. д.
Княжевац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Зайчарски окръг
Община Княжевац
Население (2002) 19 351 души
Пощенски код 19350
Телефонен код 019
Княжевац в Общомедия

Гургусовец (на сръбски: Књажевац или Knjaževac - Кяжевац) е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Княжевац е с умереноконтинентален климат. Най-топлият месец е юли със средни температури от 21,30. Най-хладният месец е януари със средна температура -0,80. През годината там има 306 слънчеви дни, а около 30 дена има снежна покривка.

Населението на града възлиза на 19 351 жители, а на цялата община - 37 172 (2002).

Градът се намира в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните.

В града добре е развита текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото българско име на Княжевец е Гургусовец (на местния торлашки диалект: Гургусовъц). До към средата на 19 век градът е български, както и целия район на Тимошко. Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 13 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 4 900 души.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Княжевац е туристически център. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Княжевац
  • България Гюро Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Грац, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
  • Югославия Добривое Радославлевич (1915 - 1984), югославски партизанин, инструктор на ЦК на ЮКП за Македония
  • Сърбия Михаил Георгев (монах Мартирий), монах, учител, участник в българската църковна борба, деец на БРЦК, сръбски шпионин[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281 и 852.
  2. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281.
  4. Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 87 - 88.