Княжевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княжевац
Књажевац/Knjaževac
    Герб
Княжевац от моста на Тимок.
Княжевац от моста на Тимок.
Княжевац (Сърбия)
Red pog.png
Княжевац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Зайчарски окръг
Община Княжевац
Население (2002) 19 351 души
Пощенски код 19350
Телефонен код 019
Княжевац в Общомедия

Гургусовец (на сръбски: Књажевац или Knjaževac - Кяжевац) е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.

География[редактиране | edit source]

Град Княжевац е с умереноконтинентален климат. Най-топлият месец е юли със средни температури от 21,30. Най-хладният месец е януари със средна температура -0,80. През годината там има 306 слънчеви дни, а около 30 дена има снежна покривка.

Населението на града възлиза на 19 351 жители, а на цялата община - 37 172 (2002).

Градът се намира в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните.

В града добре е развита текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.

История[редактиране | edit source]

Старото българско име на Княжевец е Гургусовец (на местния торлашки диалект: Гургусовъц). До към средата на 19 век градът е български, както и целия район на Тимошко. Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 13 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 4 900 души.[2]

Забележителности[редактиране | edit source]

Княжевац е туристически център. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Княжевац
  • България Гюро Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Грац, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
  • Югославия Добривое Радославлевич (1915 - 1984), югославски партизанин, инструктор на ЦК на ЮКП за Македония
  • Сърбия Михаил Георгев (монах Мартирий), монах, учител, участник в българската църковна борба, деец на БРЦК, сръбски шпионин[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281 и 852.
  2. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 281.
  4. Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 87 - 88.