Емануил Джуджев
| Емануил Джуджев | |
| български общественик и духовник | |
| Роден |
1835 г.
|
|---|---|
| Починал | 1908 г.
Панагюрище, Княжество България |
Емануил (Манчо) Ненов Джуджев е български общественик, учител, революционер и свещеник, деец на Българското възраждане.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1835 година в Панагюрище, тогава в Османската империя. Учи в класното училище в родния си град и след завършването му заминава за Добруджа да учи мутафчийство при дядо си. Става учител и над 10 година учителства в селата в Бабадагско - Саръгьол (1858 - 1861), Горно Чамурлии (1861 - 1863), Каталой (1863 - 1865), Потур (1865 - 1868), 3ебил (1868 - 1870). На 4 август 1861 година купува за 5 лири от един липованин Тулчанския препис на Манасиевата летопис - изключителен ценен книжовен паметник от XIV век, и я оставя временно в Тулчанското българско читалище. Докато е в Добружда, поддържа връзка с Васил Левски, който е учител в съседното добруджанско село Еникьой.[1]
В 1871 година получава духовен сан. Участва в подготовката и в бойните действия в Априлското въстание в 1876 година.[1]
В пролетта на 1884 година Екзархията изпраща отец Емануил Джуджев за председател на Воденската българска община, като замества на поста свещеник Петър Писарев.[2] Емануил Джуджев се заема усърдно с църковното и учебното дело в града.[3] Принуден е да напусне Воден след интриги от страна на гръцката митрополия.[1]
Завръща се и служи в родния си град. Събира народни песни и притежава голяма библиотека.[1]
Умира в 1908 година в Панагюрище.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Тодев, Илия. Кой кой е сред българите ХV-ХIХ в: 501 имена от епохата на османското владичество. София, Анубис, 2000. с. 84.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 573, 581-582.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 582.
