Железна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Железна
България
Red pog.png
Железна
Област Монтана
Red pog.png
Железна
Общи данни
Население 303 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 20,67 km²
Надм. височина 593 m
Пощ. код 3461
Тел. код 09554
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 29115
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Чипровци
Анатоли Първанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Железна
Десислава Илиева
(БСП, ЗСАС)
Читалище "Христо Ботев"

Желѐзна е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Железна се намира в изключително живописен планински район разположено в подножието на Западна Стара планина от двете страни на река Огоста. То е едно от десетте селища на Чипровска община. Намира се на 2 km от град Чипровци и на 32 km от областният град Монтана. На запад на около 25 km въздушно е билото на Западна Стара планина и държавната граница със Сърбия. От с. Железна на запад се открива величествена гледка на Трите чуки (1938 m), откъдето води началото си река Огоста.На север се намират върховете Чука и Буни връх, на югозапад- местността Глама и Рът. На изток-Червени камък.

Районът на Железна се нарежда в състава на Чипровското рудно находище, в който има сидеритови,галенитови, сфалеритови и пиритови руди. В комплексните руди има олово, цинк, желязо, злато и сребро.Има запаси в промишлени количества на флуорит. Климатът е умерено континентален. Почвите са светлосиви с мощност на хумусния пласт 20-30 cm. Надморската височина е около 480 m. Растителността предимно е от гористите видове дъб, габър, бук и иглолистните видове - бор, елха и лиственица.В горите пребивават дива свиня, вълк, лисица, сърна, заек, орел, сокол, ястреб и други по дребни птици и животни.

История[редактиране | edit source]

ЖЕЛЕЗНА или ФЕРАРА. Името си е получило от добива на желязо в рудниците си в миналото около него. Вписмени документи се среща още като Железник, Железнене, Железнина, Железнички, които са производни на Железна. Началото на селото е далече в древността. Сложено от тракийски племена в началото на І хилядолетие преди н. е. Изворите на историческата наука сочат, че тук са живели трибали и сродни на тях племена. После идват римляните, силизейци, генуезции венецианци.

През 1640 г. в доклада до Конгрегацията в Рим Петър Богдан пише:"Тези планини са високи и големи, покрити с гори и дъбрави, украсени с треви и цветя,напоени с води и бистри потоци, богати с всякакави рудници: златни, сребърни, медни, оловни, стоманени и железни. "Рударството тук е възникнало 1500 г. преди 17 век, Петър Богдан пише: "Може би тракийското племе трибали е положило основите на рударството".

По време на Чипровското въстание от 1688 г. с. Железна е редом до Кипровец и Копиловец и споделя съдбата им, като тях е разрушено и опожарено, оцелелите поемат пътя на изгнаници. През 1710 г. идват първите заселници: Пиженци, Янини, Гуинци, Каманярци, Колини, Войчинци, Божкови, Паликарци и Ненкини.

Железничани участват в хайдушки чети. Тук, в този край, се подвизавал Вълчан войвода. Редом с него е Рада Желина, оглавила след неговата смърт четата.

Легендата разказва , че тя е дъщеря на дядо Кунчо Желин от с. Железна. Железничани участват във въстанието от 1836 г., предвождани от Манчо Пунин от с. Бистрилица, във Върбан- Пеновото въстание от 1837 г. и в последното въстание с войводите Панайот Хитов и Филип Тотю през 1876 г., което се слива с Руско - турската война. През тези въстания и бунтове център на събитията е е Чипровският манастир „Св. Йоан Рилски“, който се намира на 2,5 km от с. Железна и се намира на територията на неговото землище. Многократно е разрушавана и възстановявана светата обител.

Тук хората живеят при трудни условия, поради не добрите условия за земеделие. Единственият поминък е килимарството и дърводобивът. Ръстът на населението е незначителен. През 1880 г. селото наброява 672 жители, а след създаване на поминък и разкриване на мина "Чипровец" през 1952 г. и МОК "Мартиново"-1962 г., жителите се увеличават и през 1977 г. достигат 1031 жители.

Така до закриването на рудниците и селото отново е без поминък. Населението на с. Железна е българско.

Село Железна е родното място на д-р Стамен Илиев-учител, лекар, философ и политик. През 1915 г. завършва медицина в Женева. Четири години по- късно е назначен за градски лекар във Фердинад - днешна Монтана. Д-р Стамен Илиев е убит на 30 септември 1923 г. след дълга гавра -рязали са му ушите извадено му е едното око в изпълнение на лекарския си дълг.

През 1926 г. в с. Железна се поставя началото на читалищното дело.Читалището носи името "Хр. Ботев".

На петия републикански фестивал на народната песен певческата група към читалището спечелва златен медал.

След 1944 г.се създават подходящи условия за по нататъшното развитие на учебното дело в Железна. През 1962 г. е открито Минно училище със специалности: обогатяване, механици, шлосери и експлоатация на железни изкопаеми с директор инж. Бисер Аврамов.

По-късно през 1967 г. се открива Целодневна детска градина с две групи, на която директор е Марица Милина. Първият филм на широк екран се прожектира в Железна през 1945 г.

Спазвани са традициите и празниците на селото с духова музика и много веселие- Йордановден, Ивановден, Бабинден, Лазаровден, Трифон зарезан.

Църква "Св. Николай Мирликийски"

Празници[редактиране | edit source]

  • Трифон Зарезан
  • Трети март
  • Ден на славянската писменост и култура
  • Ден на детето
  • Празнична нощ

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]