Гавраилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гавраилово
Паметникът на падналите през войните жители на Гавраилово и читалище „Слънце“.
Паметникът на падналите през войните жители на Гавраилово и читалище „Слънце“.
Общи данни
Население1067 души[1] (15 декември 2023 г.)
40 души/km²
Землище26,679 km²
Надм. височина297 m
Пощ. код8854
Тел. код04513
МПС кодСН
ЕКАТТЕ14275
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Теньо Божеков (ПП)
Гавраилово в Общомедия

Гавраилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гавраилово е разположено в диплите на Източна Стара планина, в непосредствена близост до Средна гора. Намира се на 20 км западно от гр. Сливен. Край него преминават р. Тунджа и жп линията София – Сливен – Бургас. Известно е като център на Долината на прасковите, защото благоприятните почвени и климатични условия в региона допринасят за отглеждането на хиляди декари с праскови (компотни и десертни), лозя, череши, ябълки, житни култури. Гавраилово е със землище от 18000 дка (9000 дка обработваеми земеделски земи и 9000 дка горски фонд).

История[редактиране | редактиране на кода]

По исторически сведения с. Гавраилово е разположено в близост до тракийската крепост „Юлеинград“. Първите сведения за днешно Гавраилово /Дермен дере/ датират от 1610 година. В годините на османско владичество след Руско-турската война от 1829 – 1830 година голяма част от населението (80 семейства) се е изселило в бесарабските земи на Русия в Дермендере (Каланчак) (дн. Одеска област в Украйна). През 1861 година започва изграждането на църквата „Св. Архангел Михаил“. На 4 януари 1878 г. в селото навлизат Руските войски. Във войните за национално обединение (вкл. Първата и Втората световна война) жителите на Гавраилово са вземали активно участие, като голяма част от тях са заплатили с живота си, борейки се за свобода и независимост.

Паметник на Хаджи Димитър в с. Гавраилово

Загинали в Балканската война 1912 – 1913 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Въльо Петков Вълев
  • Стефан Маринов Мароев
  • Стойно Петров – Мирчо
  • Иван Драгоев Георгиев

Загинали в Междусъюзническата и Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Атанасов
  • Даньо Атанасов
  • Иван Петков
  • Йордан Петков
  • Григор Петров
  • Диньо Петров
  • Петко Атанасов
  • Йордан Кънев
  • Иван Кънев
  • Пейчо Колев Божеков
  • Павел Петров
  • Динко Петров
  • Стойко Костадинов
  • Павел Стоянов
  • Стайко Йовов
  • Георги Петров
  • Стоян Петров

Загинали като комунистически партизани и български войници – 1941 – 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Пейчев Колев
  • Стоян Петров Карастоянов
  • Стоян Стоянов Нейчев
  • Георги Йорданов Нейчев
  • Въльо Радев Вълев

В началото на ХХ век в селото е развито земеделие и скотовъдство. Съществен принос за тяхното процъфтяване играе създаването на ПК „Пчела“. Жителите на селото обогатяват своето духовно и културно развитие чрез учредяването на читалище „Слънце“ през 1928 г. Основано е Основно училище „Найден Геров“.

На 25 юли 1943 година мандрата в селото е опожарена от комунистически партизани.[2]

Прозорливи земеделци от с. Гавраилово засаждат първите прасковени дръвчета в началото на 30 – 40 години на XX век.

Перспективите пред прасково-производството са осъзнати и през 1959 – 1960 г. на територията на селото се изгражда Консервна фабрика. През 1966 г. се появява и пункт за манипулиране на праскови за износ.

Благоприятното географско разположение допринася за оформянето на Гавраилово като център на АПК „Долината на прасковите“. В землището се отглеждат 1100 дка. При производството на праскови е имало върхове и падения, но интересът на прасковопроизводители в бързата възвръщаемост на инвестициите, близостта до Консервен комбинат „Фрукто“ – Сливен и традициите в износа на пресни плодове от праскови играят съществена роля за затвърждаване на прасковата като перспективна култура.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През годините жителите на село Гавраилово са успели да запазят, съхранят и увеличат своето културно-историческо наследство.

Първото училище /килийно/ е открито през 1866 г. Новата сграда на училището е изградена през 1950 г. и реконструирана през 1976 г. Училището е средищно – до 8-и клас.

Читалището е създадено през 1928 г.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена през 1861 – 1866 г.

Работи целодневна детска градина – с три групи.

Населението се обслужва от едно здравно заведение.

С цел обхващане и осигуряване на работни места на по-голяма група от населението на селото и района, през 1960 г. е изградена Консервна фабрика. В най-добрите ѝ години в нея се трудят около 1000 души. Произвеждана е продукция около 12 500 тона – компот от белени праскови, череши, круши; нектар, който е изнасян за Австрия, Германия, Швеция, СССР, Полша и Румъния. В района на Консервна фабрика са изградени и осигуряват работни места оранжерии, гъбарник, бетонов цех.

Произвеждат се около два милиона броя облагородени лози. През землището на селото е изграден напоителен канал М-1 от напоителна система „Средна Тунджа“. Построен е главен път I-6 София – Бургас, както и високопланински язовир (40 дка) в местността Елата. За затвърждаване на културните ценности и запазване на автентичния фолклор през 60-те години на XX век започва изграждане на нов читалищен дом, кметство, поща, ресторант, сладкарница, библиотека, автоматична телефонна централа. През 70-те години на XX век е изградена и административна сграда на АПК „Долината на прасковите“ – Гавраилово. Построен е стадион с плувен басейн /25х12/. Към читалището има фолклорен танцов състав за народни танци, детски танцов състав, библиотека с голям брой томове, женски хор за любими песни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Географското разположение на с. Гавраилово в южните склонове на Стара планина е предпоставка за развитието на туризма.

Селото е разположено на 250 м надморска височина, а само за 15 мин. по пътя Гавраилово – Бяла се стига до високопланински язовир в м. Елата (750 м надморска височина). В близост до язовира има построени няколко заслона, които се използват както през лятото, така и през зимата от населението.

В непосредствена близост се намира древно тракийско селище в м. Градището.

Част от землището на селото в планината попада в проекта за изграждане на ветропарк „Бяла“.

На около 2 км, на юг от селото преминава р. Тунджа, която е място за развлечение и отдих. Край реката са разположени големи площи, засадени с праскови.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в село Гавраилово се организира празника „Златна праскова“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]