Горно Александрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Александрово
България
Red pog.png
Горно Александрово
Област Сливен
Red pog.png
Горно Александрово
Общи данни
Население 648 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 34,831 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 8883
Тел. код 04554
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 16688
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Кольо Милев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Горно Александрово
Петър Костадинов
(ОДБ, ОБТ)

Горно Александрово е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, Област Сливен.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Преименуване[редактиране | edit source]

С благословията на Великите сили, и лично на император Александър II, на 13 март 1879 г. Александър Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Посрещнат е на границата при Търново-Сеймен (Симеоновград) от делегация, в която е взел участие сливенецът Панайот Минков и епископ Геврасий, който по-късно станал сливенски владика. Още във влака е бил предупреден, че ако слезе на гарата в Пловдив с фес на главата (Леко паша), населението няма да го пусне да влезе в града. Тогава Александър Богориди слага калпака, който предвидливо е сложил в багажа. Това става на 15 май 1879 г.

Една от най-важните задачи, които е трябвало да изпълни, е провеждането на изборите за Първото областно събрание, изпълняващо ролята на парламент. Още през септември същата година Александър Богориди прави първата си обиколка в областта, при която посещава и Сливен. Следващата му обиколка е през август 1882 г. Един от адютантите му е Христо Гюлмезов от Сливен, завършил с първия випуск на Военното училище в София. От телеграмите, които е изпратил личният му секретар Матеев, публикувани във в. „Марица“, става ясно, че тръгвайки от Котел за Сливен, е минал и през с. Бургуджии. Тук той е посрещнат, както и навсякъде, тържествено с много почести. Кметът Мано Йовчев предлага на Александър Богориди да стане кръстник на селото и то да приеме неговото име. Тази молба е уважена и с Приказ № 183 от 10 ноември 1882 г. селото е преименувано на Горно Александрово.

След изтичане на неговия мандат, генерал-губернатор на Източна Румелия става Гавраил Кръстевич (също от Котел), който дотогава е бил директор на вътрешните дела. По това време се заражда и се развива движението за отхвърляне на васалното (зависимото) положение на Източна Румелия от султанската власт - народът е искал присъединяване към Княжество България.

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България с един държавен глава Александър Батенберг. В желанието си да опознае страната, която управлява и да се сближи с народа, той предприема редица обиколки в обединената държава. Само осем месеца след Съединението, той прави една обиколка в Сливенската околия. В бр. 40 от 6 май и бр. 41 от 8 май 1886 г. на Държавен вестник са поместени няколко телеграми, от които се вижда, че на 3 май Александър Батенберг е бил в с. Бинкос, където е пренощувал, на 4 и 5 май е в Сливен, а на 6 май 1886 г. в 7 часа сутринта тръгва за с. Горно Александрово. В телеграмата от 7 май се казва:

Тази сутрин рано Негово Височество тръгна от с. Горно Александрово за Карнобат. По пътя от град Сливен до границата на Окръжието имаше въздигнати триумфални порти от близостоящите към пътя села, около които се беше стекло множество народ с разни венци и китки да поздравят високия гост с „Добре дошъл!“. Възклицанието и радостта бяха общи и сърдечни, а самото село Горно Александрово, гдето нощува господарят, имаше вид на тържествен празник в чест на Негово Височество. Селяните от двата пола, облечени в най-скъпите си празнични костюми, играеха хоро до дълга вечер с гайди, гдето взема участие и музиката.

Князът е пренощувал в къщата на същия род — Мано-Йовчевите. Тук, в знак на благодарност за гостоприемството, той подарява на семейството златен пръстен с текст на немски език „Schlossjuwelier Darmstadt“. Именно Дармщат е родното място с двореца на фамилията Батенберг. Тази скъпа реликва се пази и до днес.

Село двойник[редактиране | edit source]

Интересен факт, е че село със старото име на Горно Александрово има и в Арцизско, Украйна, и неговите първи жители са изселници от българското Бургуджии. Бесарабският еквивалент възниква около 1730 г. Потвърждение намираме в книгата на Нина Чуфарличева „Историко-културна характеристика на с. Бургуджи, Арцизско, Украйна“[1] и в тази на Константин Пеливан — „История села Бургуджи“. В днешно време украинският аналог носи името Виноградовка.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В селото има православен храм "Света Петка"

Редовни събития[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Историко-културна характеристика на с. Бургуджи, Арцизско, Украйна; Нина Чуфарличева