MDF

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Medium Density Fibreboard, MDF - плоча от дървесни влакна със средна плътност. Това е продукт произвеждан на основата на дървесни частици, получени чрез раздробяване на остатъци от твърда или мека дървесина до дървесни влакна, често във дефибратор, в комбинация с восък и гума като свързващо вещество. От получената маса се оформят плочи при висока температура и пресоване.

Крайният продукт е съставен от отделни влакна (не от фурнир) и може да бъде използван като строителен материал по подобие на шперплата. Полученият MDF е по-здрав и много по-плътен от шперплата или нормалните ПДЧ — плочи от дървесни частици.

Името му произлиза от различието в плътностите на плочите от влакна. Широкото производство на MDF започва в началото на 80-те години на миналия век.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Плътност около 700-850 kg/m3, обикновено е 720-730 kg/m3

Сравнение с естествената дървесина[редактиране | edit source]

В структурата на MDF няма възли или пръстени, което го прави по-еднороден от естествената дървесина, благодарение на което с него се работи по-лесно при рязането и обработката му. MDF не е изцяло изотропичен като металите. Ето защо, както и естествената дървесина, MDF може да се разцепи, ако винтовете се монтират без помощни отвори, но може да бъде залепен или ламиниран. Пирони не се задържат добре. Типичното съединение става с T-гайки и винтове с плоска глава, най-често машинно. Въпреки че е здрав, MDF има по-нисък модул на еластичност от естествената дървесина, така че следва да се очакват по-големи огъвания при същото натоварване, особено при висока влажност.

Нови разработки[редактиране | edit source]

Сравнително нова разработка са гъвкавите MDF плоскости, направени от BendyMDF. Това са панели, които са прорязани с множество слотове, така че материалът да може лесно да бъде оформян в дъгообразни форми и след това да бъде фиксиран.

MDF и аспекти за безопасност[редактиране | edit source]

При разкрояването му, във въздуха се освобождава голямо количество прах. Това налага употребата на респиратор при рязането на материала в контролирани и вентилирани помещения. Добра практика е след среза откритите ръбове да се боядисат, за да се ограничат емисиите от свързващите добавки, съдържащи се в материала. Най-често за слепване на влакната се използват формалдехидни смоли. Тестовете разкриват, че MDF-продуктите освобождават уреа-формалдехид и други летливи органични съставки, които биха могли да изложат здравето на риск при значителни концентрации за поне няколко месеца след производство. Уреа-формалдехид винаги се освобождава бавно от повърхността на MDF, ето защо боядисването е добра идея за покриване на целия продукт. Възможно е също използването на восък и масла като финална обработка, но те са по-малко ефективни в ограничаване на емисиите от уреа-формалдехид.

Дали хроничните нива на формалдехид достигат опасни нива в реална обстановка, все още не е доказано. Основната грижа е за индустрията използваща формалдехид. Още през 1987 г. обаче, американската EPA го класифицира като "вероятно канцерогенен" и след по-обширни изследвания международната агенция за изследванията на рака IARC, през 1995 г., също го определя като "вероятно канцерогенен за човека". По-нататъшна информация и оценка на цялата известна информация води IARC до преоценка на формалдехида като "известен човешки канцероген", асоцииращ го с назалния синусен рак и назофарингеалния рак, вероятно и левкемия — през 2004-а.

Всички тези продукти — MDF, HDF, шперплат или ПДЧ, освобождават вредни емисии като пари на фенола и уреа-химикалите. Те могат да бъдат опасни за човешкото здраве. В някои случаи даже обработената дървесина освобождава някои химикали, които са използвани за обработката ѝ. Ето защо е необходимо да се спазват всички препоръки по производство, обработка и мерки за безопасност!