Обикновен тис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Обикновен тис

Обикновен тис от декоративната градина "Пре Кателан" в Париж.

Природозащитен статут

Незастрашен вид (IUCN) ^[1]

Научна класификация

царство:	Растения	Plantae
отдел:		Pinophyta
клас:	Иглолистни	Pinopsida
разред:		Pinales
семейство:	Тисови	Taxaceae
род:	Тис	Taxus
вид:	Обикновен тис	T. baccata L.

Научно наименование

Taxus baccata L.

Обикновеният тис (Taxus baccata), наричан също отровачка, е иглолистно дърво от семейство Тисови. Той е двудомно дърво, което в редки случаи (в Кавказ) може да достигне до 28 м височина, но често се развива като храст или малко дърво със сивокафява кора на стъблото. Листата са разположени гребеновидно в два реда в хоризонтална равнина, низбягващи по клонката. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу по светли, матови. На мъжките дървета рано напролет се образуват огромен брой дребни кълбести шишарчици, съставени от няколко прашници, разположени в пазвата на малки люспи. Женските екземпляри формират по младите клонки многобройни единични семепъпки, които са зелени и незабележими. Но наесен зрелите семена отдалеч се виждат по клонките. Месестата им обвивка (арилус) издава присъствието им с яркомалиновочервения си цвят. Тази сочна обвивка е сладка и служи за храна на птиците, а в някои страни се използва и от хората. Тисът е силно отровен, тъй като съдържа алкалоида таксин и гликозида таксикатин. Цялото растение и семената, с изключение само на арилуса. Но както често се среща в природата, отровността му е относителна. Има сведения, че младите клонки се ядат от козите в Странджанския район. Дървесината на тиса е плътна, без смолести канали и с характерно жълточервено оцветяване. Цени се за изработване на предмети за бита. У нас се среща в почти всички планини, но е представен с единични екземпляри или малки групи. Най-голямото му находище е в Средна Стара планина над село Скобелево, Павелбанско. На Витоша се среща над село Бояна в района на едноименния водопад при надморска височина от 1100—1200 метра. Тисът достига възраст до 4000 години, така че той наистина е един природен паметник. Листата и младите клонки се използват в народната медицина при нервни и сърдечни заболявания и при простуда. Декоративно защитено растение.